GB modern

Човек би трябвало да е ясновидец, за да можеше в началото на 60-те години, след Франк Синатра, Елвис и Майлс Дейвис, и заслепен от американската културна хегемония, да предвиди, че следващата музикална революция ще дойде от Англия. Появата на "Бийтълс" тъкмо там изглеждаше второто чудо след музиката им и превръщането на Англия в люлка на поп-културата. Или има нещо сбъркано в тази оптика, която пропуска да забележи например първата мини пола, показана върху корицата на английското издание на списание Vogue през 1962, или пък зачатието на поп-арта също в Англия около средата на 50-те години?

С едно рамо пред континента

Монографията на Франц-Йозеф Брюгемайер “История на Великобритания през 20 век” е разгърнатият утвърдителен отговор на този реторичен въпрос. Макар и с много уговорки германският историк обявява Британия за “най-модерната страна на Европа в редица важни области”; едно дръзко твърдение, което той смекчава към края на книгата си, и което, както сам признава, противоречи на разпространената представа за една страна в плен на традициите и условностите. Всъщност централната му теза е по-прецизно фокусирана и гласи: редица магистрални развития в икономиката, политиката и обществото на Британия през 20 век настъпват по-рано или дори много по-рано отколкото на континента.

Още около 1900 Британия е “едно урбанизирано индустриално общество”. Тук земеделието и свързаните с него обществени проекти и политически движения са без особена тежест, докато бремето им на континента се усеща чак до 50-те години. Брюгемайер отбелязва, че кралица Виктория е още жива, когато се извършва преходът към обществото на услугите, чиито главни параметри са утвърждаването на Лондон като световен център на финансовото дело и възникването на значителен потребителски сектор. В тази светлина "Бийтълс" са символът на едно универсално явление, зародило се в Британия по-рано, отколкото в континентална Европа - потребителската култура, която постепенно завладява обществото и икономиката.

Евроконвергенция

Цената на това ранно узряване, според автора, е в загубата на империята (превъзмогната без съществени сътресения), свиването на промишления сектор (английската автомобилна индустрия е само сянка на някогашната си мощ) или в рисковете (повишени от актуалната криза), свързани с прекомерната зависимост от банково-финансовия ресор. Същевременно историята на Великобритания през 20 век е история на постепенното уеднаквяване между Острова и другите европейски страни. Англичаните са все така неуморни в усилията си да се дистанцират от “континента”, но това е само инерция без вътрешна динамика: днес Британия, Германия, Франция и техните проблеми си приличат много повече, отколкото когато и да било преди.

От привилегированата си позиция на германски социолог и член на британската Камара на лордовете, покойният Ралф Дарендорф бе стигнал до тънкото наблюдение (само по себе си бижу на социологическата мисъл), че в Англия днес няма аристокрация, защото няма работническа класа. В условията на демократичното масово общество всички са на първо място потребители. Дали това е актив или пасив е въпрос, на който книгата на Франц-Йозеф Брюгемайер не дава ясен отговор.

Franz-Josef Brüggemeier: Geschichte Grossbritanniens im 20. Jahrhundert. Beck