Най-известният дневник в света

"Този наглед обикновен дневник на едно дете разкрива ужасния лик на фашизма много повече, отколкото всички протоколи от Нюрнбергските процеси", пише преди 60 години един нидерландски историк. Дневникът на Ане Франк е преведен междувременно на 70 езици и продаден в над 30 милиона екземпляра.

Сред най-четените книги в света

Ако след края на Втората световна война баща й не беше публикувал нейния дневник, Ане Франк щеше да остане просто една от безбройните безименни жертви на нацизма. С публикацията младото момиче, загинало в концентрационния лагер Берген-Белзен, става известно в цял свят. На 12 юни се навършват 80 години от рождението на Ане Франк.

Публикуван за пръв път през 1945 година, дневникът е разтърсващо свидетелство за Холокоста. Той е преведен на десетки езици, по него е заснет и филм, отличен с наградата "Оскар"; върху основата на вълнуваща история на Ане Франк миналата година беше поставен и мюзикъл.

Родена в семейството на еврейски търговец, Ане Франк е едва на 11 години, когато след идването на националсоциализма на власт в Германия емигрира с родителите си в Амстердам. След нахлуването на Вермахта в Нидерландия и започналите депортации на евреи семейството се укрива в една задна пристройка на "Принсенграхт" 263. Ане Франк описва в дневника си събитията. Пише на холандски език. Скривалището бива издадено, укриващите се в него - арестувани и депортирани. Ане Франк и сестра й са откарани най-напред в концентрационния лагер Освиенцим, след това в Берген-Белзен. Единственият оцелял от семейството, бащата публикува след Втората световна война дневника на дъщеря си.

Разтърсваща изповед

Бъди Елиас, братовчедът на Ане Франк дори и не подозира за писателските й умения. До 1933 година нейното семейство често гостува в Базел, където живеят родителите му. Ане и Бъди прекарват заедно ваканциите в Енгадин. Бъди мечтае да стане актьор, Ане с удоволствие гледа неговите "представления" - преоблечен в дрехите на баба си, той изпълнява малки сценки.

"Тя беше съвсем обикновено, весело, живо момиче. Разбирахме се чудесно и вършехме заедно много щуротии. Много хора мислят, че Ане е била дете-чудо. Не, тя беше обикновено дете. Големият й талант се развива едва по-късно, когато се укрива със семейството си. Пишеше, наистина, и преди това, но това бяха по-скоро обикновени писма, каквито всички деца пишат. Когато прочетох дневника й, просто не можех да повярвам какъв невероятен талант е имала Ане. Това не е книгата на дете, а разтърсваща изповед. Нещо много дълбоко, истинска литература."