Надценената Хърватия

Нямаше ли вече нещо подобно? Като например прибързаното приемане на България и Румъния през 2007 година, макар че двете страни не бяха готови нито в политическо, нито в икономическо отношение? Дори след шест години пълноправно членство и възлизащите на милиарди европейски помощи те все още не са.

Не беше ли така и с Гърция, която също не беше подготвена за суровата конкуренция в Европейския съюз и се наложи постоянно да бъде подпомагана финансово? Не гледа ли днес целият свят към Кипър - толкова обичания от богатите руснаци и украинци остров с гостоприемните си банкери и нотариуси, за чието спасение сега са нужни десет милиарда евро?

В Брюксел нямат съмнения

Ето, че сега Европейската комисия даде зелена светлина за присъединяването на Хърватия към ЕС. Който прочете доклада на Комисията, се оказва като че ли в някакъв паралелен свят - той не съдържа и един ред за провалените реформи и икономическата вихрушка, която от години бушува в ЕС. 15-страничният документ констатира, че Хърватия е узряла за пълноправното си членство в Общността.

А всъщност Хърватия е държава, белязана от клиентелизма, с хаотична администрация и раздут държавен сектор. Правната й система почти не функционира, а изостаналата й икономика изобщо не е подготвена за предизвикателствата на ЕС. Всички тези факти са детайлно описани в докладите на МВФ, Световната банка, "Трансперънси интернешънъл" и ООН. Изглежда обаче, че ЕК просто ги игнорира.

Европа не е само воля и визия

В Брюксел очевидно предпочитат да си затварят очите, настоявайки, че Европа е най-вече воля и визия. И формално ЕС може да се позове на действащия Европейски договор, съгласно който трябва да бъдет приети всички страни, постигнали минималните демократични стандарти. В параграфи 6 и 49 за икономика изобщо не става дума.

Това обаче е съмнително оправдание. Там, където иска, ЕС отдавна налага икономическата си воля - например при приватизацията на хърватските корабостроителници. Брюксел и Берлин обаче не са склонни да направят честно резюме на нещата и да понесат съответните последствия. Бундестагът, който все още би могъл да предотварати приемането на Хърватия, ще гласува "за". Някои депутати под сурдинка признават, че присъединяването ще е прибързано, но нямат политическа смелост да кажат "не", защото това отново ще противопостави Германия на много други страни в Европа. По този начин Брюксел и Берлин отправят и погрешни сигнали към другите балкански държави - а именно, че могат да разчитат на пълноправно членството и без да са приключили реформите. Т.е. - приемането на Хърватия е не само прибързано, но и опасно.

Автор: Ф. Касел, К. Цанев; Редактор: Б. Михайлова