Надежда след смъртта на "вожда"?
20 декември 2011Между Сеул, Токио и Вашингтон телефоните не спират да звънят. Завесата малко открехна японският премиер Йошихико Нода:
"Надяваме се, че тази неочаквано настъпила ситуация няма да се отрази отрицателно върху мира и стабилността на Корейския полуостров", каза той.
Сутринта на 20 декември японският правителствен ръководител е разговарял по телефона с президента на САЩ Барак Обама. Малко преди това японският външен министър Коичиро Гемба се бе договорил с колежката си във Вашингтон Хилъри Клинтън внимателно да следят обстановката на Корейския полуостров.
С оглед на т.нар. "шестстранни разговори" по ядрената програма на Пхенян, замразени от три години насам, Клинтън е обещала да се свърже с колегите си в Русия и Китай, докато Гемба щял да разговаря по същия въпрос с Южна Корея и Китай. Ключът за мира е в Пекин, защото Китай е силата, покровителстваща Северна Корея и неин единствен, но влиятелен съюзник. В тази връзка говорител на китайското правителство заяви:
"Китайската Народна република ще продължи да полага усилия заедно със Северна Корея за укрепване и развитие на приятелството между двете страни и двата народа. Китай ще допринася за мира и стабилността на Корейския полуостров и в Северна Корея."
На ход е "новият вожд" Ким Трети
От тези изказвания ясно проличава, че положението в Северна Корея след смъртта на "любимия вожд" не е особено стабилно и от гледна точка на Пекин. От 19 декември всички са вперили поглед в до голяма степен непознатия "велик приемник" - най-малкия син на починалия диктатор. Ким Чен-ун, за когото се предполага, че е може би на 28 години, наистине вече е четиризвезден генерал, но е лишен от всякакъв опит в политиката. Песимистите се опасяват, че неопитният млад ръководител би могъл да се опита да докаже волята си да се налага спрямо военната клика посредством недообмислени действия.
Вече има спекулации, че е възможно Чен-ун да се опита да се докаже или чрез нов опит с ядрено оръжие, или като организира нови военни поровокации като потапянето през м.г. на южнокорейски военен кораб и обстрела на остров по общата граница между двете корейски държави.
Песимистичен и оптимистичен вариант
Южна Корея и Япония вече поставиха в бойна готовност въоръжените си сили. САЩ също заявиха, че са подготвени за евентуален конфликт. Така или иначе 28 хиляди военнослужещи от армията на САЩ са разположени близо до вътрешнокорейската граница. Не по-малко възможно е обаче, прав да се окаже Кан Чолуфан, севернокорейски журналист, лежал като политзатворник 10 години зад решетките в родината си и работещ след бягството си за южнокорейски вестник. Той казва:
"Смъртта на Ким Чен-ир поражда надежда за демократизация на Северна Корея. Ако неговият приемник обаче продължи по същия път както баща си, игнорирайки напълно екзистенциалните проблеми с глада и бедността, то на народа няма да му остане нищо друго, освен да свали режима".
Старият и младият "Шогун"
Онова, което обаче се чува досега от севернокорейския народ, не звучи особено революционно. Вместо това държавно предписаният траур се манифестира в причудливи форми - влачещи се на колене скърбящи граждани, оплакващи смъртта на "вожда", чиято единствена утеха е назначението на "Великия приемник". Като тази севернокорейка, която казва:
"Шогунът беше нашето небе и нашето слънце. Но сега след смъртта на "Любимия вожд" имаме пълно доверие на Ким Чен-ун. С генерал Ким Чен-ун начело няма да се оставим да бъдем сплашвани от никого."
Не звучи особено оптимистично, или?
Автор: Ю. Ханефелд, В. Шопов; Редактор Е. Лилов