Надежда за Сирия?

Документът задължава режима в Дамаск да осигури "неограничен достъп" на инспекторите от Организацията за забрана на химическите оръжия и да им оказва нужното съдействие. В противен случай Сирия рискува да ѝ бъдат наложени строги санкции. Или дори да понесе военен удар, макар че Русия все още може да наложи вето върху тази опция. Въпреки това приетата сега резолюция изпраща ясен сигнал, защото за първи път Русия не се противопоставя на заплаха за използване на сила срещу Дамаск. Според повечето наблюдатели, това може да подтикне режима на президента Башар Асад да потърси дипломатическо решение на конфликта.

"Резолюциите не са в състояние да спират войни", казва директорът на реномираната германска фондация "Наука и политика" Фолкер Пертес в разговор с "Дойчландфунк" и добавя: "Факт е обаче, че се засилват индикациите за това, че воюващите страни в Сирия са все по-склонни да започнат преговори." Според него, те постепенно осъзнават, че силите вече не им достигат, за да се справят сами с този конфликт. И точно затова сега ООН и всички други външни сили би трябвало да се опитат да сложат край на насилието в страната. Те трябва да убедят сирийците, че е време да се мисли за политическо, а не за военно решение на конфликта. В рамката на подобно решение влиза и съставянето на временно правителство от представители на двете воюващи страни. В подкрепа на тази теза миналата сряда "Националната коалиция на сирийските революционни и опозиционни сили" изрази готовност за започване на преговори.

Застрашена ли е Сирия от разпад?

До този момент режимът на президента Асад не е взел отношение към резолюцията на СС на ООН. "Може би обаче и той самият има интерес от постигането на политическо решение. И двете страни осъзнават, че повече не могат да разчитат на кой знае какви военни успехи", смята Пертес. "Териториите, контролирани от воюващите страни, изглеждат устойчиви, а ако това фактическо разделение на страната продължи да е факт още дълго, Сирия скоро няма да съществува в тази териториална форма, в която я познаваме", казва германският политолог.

Засега обаче сраженията продължават, при това на много фронтове. В момента воюват не само силите на опозицията и правителствените части. Редица групировки, отцепили се от Националната коалиция на опозицията, се сражават помежду си.

Непредсказуемите съседи

Именно поради тези и някои други особености на конфликта в Сирия, мнозина местни наблюдатели не вярват, че скоро може да бъде постигнато примирие. "Много от участниците в конфликта преследват свои лични интереси и тъй като всички предявяват управленски претенции, те ще продължат да се бият докато не решат, че са постигнали победа и са сломили противника", казва политологът Барах Микаил, който е от сирийски произход.

Не само вътрешносирийските участници в кофликта обаче предследват собствени интереси. Същото може да се твърди и за "външните" участници. Така например е много трудно да се прогнозира поведението на Саудитска Арабия и Катар, които са главните спонсори на сирийската опозиция. Не е ясно как ще реагира в бъдеще и Иран, който е основният съюзник на Асад.

"Вярно е, че резолюцията на СС на ООН въвежда нов тон в процеса по уреждането на конфликта. Това обаче съвсем не означава, че отделните страни в него, вкл. съседите на Сирия, ще изпълняват всичко, което казват", заключава Барах Микаил.

Автор: К. Книп/Е. Лилов; Редактор: М. Илчева