Islam Debatte
11 август 2011Коментар на Йозлем Топчу в седмичника "Ди Цайт":
В Германия се живее много добре. Не бива да спираме да си го повтаряме. Хората са благонамерени, икономиката е сравнително стабилна, обществото е свободно. Свободни сме да правим или казваме каквото пожелаем - независимо дали това се харесва на другите или не.
Този принцип работи доста добре. Повечето от нас държат нещата да останат така, дори след масовото убийство в Норвегия. Насред траура за жертвите се намериха хора, които да зададат въпроса от кого е черпил вдъхновение убиецът, дали и в Германия има такива, които да смятат същото за политиците, за многокултурното общество или пък за "пълзящата ислямизация" на Европа?
За индивидуалните грешки не е виновно обществото?
В опит да си отговорят мнозина бързо стигнаха до т. нар. критици на исляма. Та нали именно те не спираха да проповядват, че мултикултурното общество на свободата е романтичен мит, че интеграцията на мюсюлманите в западното общество се е провалила и не само това, но окупирането на Виена от мюсюлманските орди тепърва предстои и т.н. Не бяха ли те тези, които призоваваха Европа да се събуди, за да види, че след години не-мюсюлманите ще бъдат малцинство на територията на континента?
Да, хора с подобно мнение има. И въпреки това може да съществува само един отговор: между дела и думи има все още огромна разлика. Не е допустимо делата на един човек да бъдат използвани като аргумент в дебата за интеграцията или за исляма в Европа. Нека подчертаем: всеки има правото да говори против критиците на исляма, както и против мюсюлманите.
Може и да боли, когато го казваме, но е вярно, че все още броят на турските младежи с диплома от гимназия е далеч по-малък от този на германските. И да, криминално проявените турски младежи са далеч повече от германските. Домашното насилие е разпространено много повече в турски, отколкото в германски семейства. Турците са по-често безработни и се издържат от помощи.
Това са факти, не мнения. Могат да бъдат проверени!
Легитимно мнение обаче е това, че при имигрантите, изповядващи исляма, една част от проблемите най-вероятно идват от манталитета им, от липсата на образование, от патриархата в семейството и пр. Трябва да добавим и друго: социални и икономически са причините, поради които издигането в обществото на потомството на турските гастарбайтери, дошли преди десетилетия в Германия, трае по-дълго, отколкото на други имигранти, чиито предци са дошли не като селскостопански работници, а като лекари или инженери. Интеграцията им върви по-бавно, но все пак върви. И положението се подобрява.
Време е да осъзнаем, че проблемите може и да си отидат, не обаче и хората. Те остават. Мюсюлманите няма да изчезнат от Европа. От 2002 година повече турци се връщат в Турция, отколкото да имигрират в Германия. И въпреки това мюсюлманите няма да изчезнат. Защото повечето от тези, които са тук, ще си останат тук. Потомците им вероятно също. Техните проблеми са и наши проблеми, германски проблеми. Техният успех е и наш успех. Живеем заедно в това общество. Така ще бъде и занапред.