Може ли Тръмп да се откаже?

Колкото по-объркани са времената, толкова повече си струва да се хвърли за един момент поглед назад - например към началото на тази изборна година. Когато още бе напълно неясно кой ще спечели номинациите за президентска кандидатура на двете големи партии, и когато мнозина допускаха, че борбата за Белия дом ще се води между Джеб Буш за републиканците и Хилари Клинтън за демократите. Именно това се сочеше във всички прогнози, които изтъкваха колко недемократично би било в лицето на Буш и Клинтън само представители на тези две династии да имат шанса за един от най-важните политически постове.

По-малко от сто дни до изборите

Нещата обаче се развиха по-различно. Наистина - кандидатка на демократите е Хилари Клинтън, но на нея ѝ се наложи да се бори много по-дълго от очакваното. Накрая тя успя да се наложи над своя конкурент Барни Сандърс вероятно само поради това, че партийното ръководство на Демократическата партия подходи достатъчно разсъдливо и отрано включи всички средства в борбата срещу аутсайдера. Тактика, която бе разобличена, и принуди партийната лидерка Деби Васерман Шулц да се оттегли. Откъдето отново за мнозина пролича колко корумпирани и манипулируеми са станали междувременно демократите.

Републиканците очевидно са внимавали по-малко и така и не са намерили стратегия, която да им позволи да отстранят аутсайдера Доналд Тръмп. Противно на всички прогнози Джеб Буш и останалите признати партийни величия трябваше да освободят терена и да предоставят цялото шоу на Тръмп.

Двата коза на Тръмп

Тръмп спечели благодарение на два коза, които смята да държи до самия ден на изборите 8 ноември. Основният му коз е ролята на аутсайдера - той разполага с достатъчно аргументи за твърдението, че няма почти нищо общо с политическата система. И макар като бизнесмен да е свързан тясно с политиците, не е бил част от структурите нито на републиканци, нито на демократи. Съответно голямо е доверието, на което той се радва сред голяма част от американското население. Особено сред тези, които са убедени, че утвърдената политическа върхушка представлява ексклузивна група хора, които ротират по водещите постове, и са загрижени най-вече за собственото си благосъстояние, игнорирайките интересите на широките маси.

Другият коз на Тръмп е обещанието му да възвърне величието на Америка. При това много от аргументите му са расистки, ксенофобски и враждебни спрямо жените. Но едно се откроява: а именно изгледите под управлението на президента Тръмп отново да започне да се провежда ориентирана към резултатите политика. А не, както в последните години, политика на блокаж. Републиканците сами са си виновни за силата на този аргумент - защото именно тяхнята антидемократична тактика на отрицанието възпрепятства нормалната работа на администрацията на Обама.

Корумпираната политическа система

Тръмп успя да се наложи най-вече благодарение на тези два аргумента. И ако сега е обект на нападки от страна на водещи политици като Пол Райън, които напускат редовете на последователите му, или пък ако известни републиканки като Мег Уитман преминават в лагера на Хилари Клинтън, това за много от поддръжниците на Тръмп е още едно доказателство колко обвързани помежду си са членовете на политическия елит и колко корумпирана е системата като цяло.

Доналд Тръмп стана възможен само защото неговата критика е оправдана. И макар той да е опасен като бенефициент на това послание, критиката му въпреки това остава вярна.

Политическото ръководство на страната, която охотно се определя като най-силната демокрация, е изгубило връзката си с широки слоеве от населението. Избирателите нямат чувството, че техните страхове и нужди биват чути и усетени. Неспособността на двете големи партии да намират политически решения през последните години и загубите на доверие в резултат на лъжите и корумпираните структури окончателно разтвориха вратите пред популиста Тръмп.

Мълчанието на ръководството

До момента партийното ръководство на републиканците така и не намери как да реагира на атаките на Тръмп, насочени и навътре. И ако обидено се дистанцира от собственоръчно избрания си кандидат, това само ще укрепи позициите на Тръмп. Възможност за подкрепата на друга кандидатура вече не съществува. Съгласно партийните правила само самият Тръмп може да открие пътя за номинацията на други кандидат-президент на републиканците, подавайки оставка. Но за момента това не изглежда много вероятно.

Тръмп вече даде да се разбере кой би бил виновен при евентуален негов провал: корумпираната система, част от която е и Републиканската партия.