Може ли Радев да разобличи омертата?

Коментар от Полина Паунова:

Последните две седмици бяха белязани от сблъсъка между премиер и президент, който всъщност очакваме още от президентските избори. Самото избиране на подкрепения от БСП Радев за държавен глава беше индикатор, че ще има напрежение между Дондуков 1 и 2, но никой не допускаше, че противопоставянето ще е заради Пеевски.

Едва ли някой е предполагал, че тъкмо желанието за влияние на Радев и Борисов ще доведе до две последователни изяви на успелия млад мъж, който доскоро съществуваше по-скоро като призрак - никой не го виждаше и чуваше с години, но намесата му в политическия живот на страната се усещаше съвсем осезаемо.

Никой не допускаше също така, че първи за него ще заговори не друг, а премиерът Борисов, който в предходния си мандат трябваше да отговаря на въпроса дали вижда образа на Пеевски, когато погледне в огледалото. Крупният издател, чието имущество набъбна от 20-годишна кола до милионна империя, беше за премиера “просто депутат”.

Развоят на събитията

Още по-малко някой е очаквал, че Борисов ще “уличи” във връзки с Пеевски президентски чиновник, който дори не е работил за него. Ответната реакция също беше изненадваща - Радев отговори със залп от въпроси към премиера, като най-силно прозвуча питането дали Борисов има общи бизнес интереси с Пеевски. Министър-председателят, разбира се, отрече, а самият Пеевски направи изявление, с което смъмри премиер и президент, като им заръча да не го намесват в търканията си. Впоследствие реши, че това не е достатъчно и даде интервю за една от собствените си медии. Неподписаният текст развива по-пространно същата опорна точка - а именно, че намесвайки го в противопоставянето си, Борисов и Радев всъщност обслужвали „Иво Прокопиев и олигархичните кръгове около него".

Последва двудневно затишие, а след него дойде ветото на държавния глава върху закона “Пеевски” за КТБ, което разкри поредица изненадващи факти: ДПС обрано разкритикуваха държавния глава, ГЕРБ се оказаха най-яростните защитници на законодателните инициативи на Пеевски, а БСП си замълчаха. Може би именно заради това мълчание в някои медии се появи съобщението, че социалистите съветвали президента да не връща закона в парламента, а да го изпрати в Конституционния съд. Така, според левицата, Радев щял да прехвърли отговорността за решението и нямало да понесе пасиви покрай евентуална кампания на медийната империя на Пеевски. Президентът обаче не се съобразил с този съвет и поел отговорността.

Възможно ли е?

И наистина: коментатори в социалните мрежи посрещнаха действията му с бурно одобрение, виждайки в тях институционален отпор срещу омертата “Пеевски”.

Дали обаче е така? Може ли президентът да се превърне в разобличител на порочния модел, властващ в България? Отговорът щеше да е вероятно положителен, ако Радев можеше да разчита на необходимата помощ. Затова въпросът по-скоро е кой може да бъде съюзник на президента, който волно или не с наложеното вето върху закона за КТБ на практика освети дружбата между ГЕРБ и ДПС. Дружба, за която се говори само спорадично, при сгоден случай. И която Борисов винаги успява да отрече.

Връщайки закона „Пеевски", Радев де факто показа, че в парламента очевидно няма по-пламенен защитник на интересите на Пеевски от партията на Борисов. Дори сдържаността на ДПС по темата не предизвиква толкова въпроси, колкото реакцията на ГЕРБ.

За да продължи осветяването обаче, Радев се нуждае от помощник-разобличител. Издигналата го БСП явно не желае да участва. Най-сигурният белег за това е, че при разглеждането на закона в парламента социалистите не взеха дейно участие в разискванията. Допълнително свидетелство за нежеланието на Нинова да се изправи срещу Пеевски са споменатите съвети към Радев да не налага вето, а да изпрати нормативния акт в Конституционния съд.

Че БСП ще реагира по подобен начин, стана ясно още по време на предизборната кампания, когато в дебат с ГЕРБ кандидатът на социалистите опита да прокара теза за реформиране на прокуратурата, но само 24 часа по-късно бе принуден да се “поправи”. Може би затова Радев забрави темата при поредица други сгодни случаи да освети зависимостите в България.

Скептично

Ето защо Радев се оказва в невъзможност да зададе най-логичните въпроси. А именно: прикрива ли държавата с всички средства предполагаемата крепка дружба между Борисов и Пеевски, за която самият Радев заговори? Участва ли прокуратурата в маскирането на предполагаемото им съвместно политическо и икономическо управление? И замесен ли е и репресивният апарат, заел се да разчиства терена от неудобните и възпрепятстващите тези очевидно топли отношения, които бяха окончателно оголени от закона “КТБ”?

Държавният глава лесно може да продължи с въпросите към Борисов. Можеше и да отговори, когато премиерът го прикани да подаде сигнал в прокуратурата, ако има уличаващи факти за негови отношения с крупния издател. За да продължи разговора, Радев можеше просто да припомни онова разобличително изречение “Ти си го избра”.

Президентът обаче не го стори. Защото предприемането на подобни рискови ходове изисква да имаш гръб. А БСП отдавна се отказа да бъде опозиция на ГЕРБ и ДПС, въпреки всички претенции на шумната ѝ лидерка.

Именно поради тази причина единствената опция на Радев са гражданите. Не е сигурно обаче дали ще направи крачката към тях, защото досега всячески се опитваше да се разграничи от тази възможност. Именно от решителността му в тази посока зависи дали може да се превърне в разобличител на порочния модел, властващ в България.

Още отсега обаче президентът трябва да бъде наясно, че разобличаването преминава и през осветяване на издигналата го за поста партия. Затова и решителността му си остава съмнителна.