Може ли Италия да разклати еврозоната?

Със своя несъстоятелен бюджет популисткото правителство на Италия хвърли ръкавица на Еврокомисията. Тя прие предизвикателството - и сега започва една бюджетно-политическа касапница. Спорът за правилния курс в бюджетната политика ще се превърне в ожесточена борба за надмощие между Брюксел и Рим.

Рим играе ва банк срещу Еврокомисията

Изненадващо е, че ЕК взе твърд курс и за първи път в историята на валутния съюз отхвърли изцяло един проектобюджет на страна-членка. Комисията нямала друг избор, обясни ресорният еврокомисар Валдис Домбровскис, просто защото популисткото движение "5 звезди" и дяснорадикалната "Лига" почти триумфално се похвалиха, че проектобюджетът "напълно съзнателно и преднамерено" нарушава правилата на ЕС. Правителството в Рим се интересува единствено от вътрешнополитическия ефект, тъй че възниква огромният риск да бъде изцяло блокирано и да остане без бюджет. И няма да закъснеят ругатните от Италия срещу "бюрократите в Брюксел", които били виновни за всичко. Италианският финансов министър разполага с три седмици, за да представи нов бюджет без много големи нови задължения. Ако не го стори, както може да се очаква, ЕК би трябвало да постави тежки условия, съгласувани с другите страни от еврозоната, а накрая да открие срещу Италия и наказатална процедура за прекомерен дефицит.

Това ще налее вода в мелницата на популистите в Рим, които, в противоречие с фактите, твърдят, че Италия била обедняла по вина на ЕС. Така изцяло на заден план ще останат бюджетните проблеми на италианската държава, нейната прекомерна задлъжнялост и структурните ѝ слабости. Сега залогът е всичко или нищо, защото става дума за властта.

Двоен аршин няма. Почти.

На италианското правителство Европейската комисия даде да разбере, че важно е не предизборното му обещание "Италия на първо място", а бюджетната и дълговата криза, които имат европейски измерения. Италианците – при това не само популистите и десните кресльовци - се оплакват, че ЕС мерел с двоен аршин. Та нали години наред Германия, Франция и други държави също не спазваха допустимите граници за бюджетен дефицит. Да, така е, но междувременно всички тези страни оставиха зад гърба си процедурата за прекомерен дефицит, придържат се към правилата и могат да се похвалят със значително по-стабилно финансово положение в сравнение с Италия, чийто банков сектор все още е прогнил.

Независимо от всичко това легитимно е подозрението, че европейските финансови надзорници вероятно биха подходили по-благосклонно към Рим, ако там управляваха християндемократи или социалдемократи. Еврокомисията очевидно иска да покаже на популистите и крайно десните в Италия кой има думата. В отговор италианското правителство пък може да си отмъсти на ЕС в други политически сфери, като задушава определени дискусии или блокира решения, например за миграцията, за санкциите срещу Русия, за Брекзита, или за общоевропейския бюджет след 2021 година.

Без паника!

Във всеки случай, с това италианско правителство, което във финансовата си политика се държи като камикадзе, не може дори да се помисли за реформа на еврозоната, за банков съюз или за общи гаранции на спестяванията. Сега много неща зависят от реакцията на инвеститорите и кредиторите на международните финансови пазари. Дали ще накажат Италия, като престанат да купуват нейните държавни облигации? Шефът на европейския спасителен фонд Клаус Реглинг предупреждава да не се подклажда паника: италианските финанси били по-стабилни, отколкото изглеждало. Опитният германски специалист смята, че за другите страни в еврозоната няма остра опасност да се заразят от кризата. Засега! След гръмотевичната буря във вторник, Еврокомисията трябва да стори онова, което умее най-добре: да преговаря и да търси компромиси. Но дали италианските популисти ще се усмирят по този начин – това не е ясно.