1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Можем ли без руски газ?

Н. Жолквер, Е. Лилов2 юни 2014

Дали Европа, която е силно зависима от руските енергийни доставки, може и без газ от Русия? За да отговорят на този въпрос, германски експерти разработиха два сценария. И стигнаха до следните изводи:

https://p.dw.com/p/1C8PT
Снимка: Reuters

По поръчка на Зелената фракция в Европарламента Германският институт за икономически изследвания (DIW) направи проучване, което анализира последиците от евентуално спиране на руските газови доставки. За целта експертите разработиха два сценария - първият разглежда вероятността от спиране на доставките само през Украйна, а вторият търси отговор на въпроса: какво би станало, ако пресъхнат всички тръбопроводи към Западна Европа. Първият сценарий се смята за по-вероятен, тъй като Москва и Киев все още не са се споразумели за цените на природния газ. Вторият сценарий е чисто хипотетичен.

Украинският сценарий

Руският газ стига до Европа по три основни маршрута. Приблизително половината от доставяното количество преминава през Украйна, около 30% през Беларус по Ямалския газопровод, а 16% се доставят през тръбопровода „Северен поток”, който преминава по дъното на Балтийско море.

Европейските страни не са еднакво зависими от руския газ: докато Германия покрива с внос от Русия едва 38 процента от потреблението си, балтийските държави, Финландия, Словакия, Чехия, Австрия и България са почти изцяло зависими от руския газ. И още нещо: страните от Източна Европа получават руски газ основно през Украйна. За разлика от Германия например, която след пускането в експлоатация на „Северен поток” е вече по-малко зависима от този маршрут.

Следователно и последиците от евентуално прекъсване на руските доставки през Украйна ще бъдат различни за отделните европейски страни. Но на нито една от тях това няма да се отрази катастрофално, уверява Клаудия Кемферт от Германския институт за икономически изследвания. Най-болезнени ще са последиците за Хърватия, Унгария и Румъния, които все още не могат да получават компресиран (сгъстен) природен газ и са слабо интегрирани в европейската газопреносна система. "Нашите изчисления показват, че евентуалното спиране на доставките през Украйна може да бъде компенсирано. По света има газ в изобилие”, твърди Клаудия Кемферт.

Symbolbild Ukraine Russland Gaspipeline
Близо една трета от внасяния от ЕС газ идва от РусияСнимка: picture-alliance/AP Photo

Ако Русия затегне всички кранчета

При втория вариант - Русия спира изцяло доставките за Европа, последиците биха били далеч по-сериозни. Норвегия и страните от Северна Африка биха могли частично да компенсират спрените количества руски газ. Но най-голям потенциал се крие в доставките на сгъстен природен газ, твърдят авторите на изследването. Предлагането на компресиран газ се увеличава все повече, а в редица европейски страни активно се строят или вече са изградени терминали за танкери със сгъстен природен газ.

Въпреки всичко това обаче е факт, че прекратяването на доставките на руски газ ще доведе до значителен скок на цените, като това покачване ще е различно в отделните страни: в Украйна, например, поскъпването може да е с повече от 200%, във Финландия - с над 100%, в балтийските страни - с почти 100%, а в Унгария и България - с около 50 на сто. В Германия газът би поскъпнал само с 20%.

Два извода

Поръчителят на изследването - председателят на Зелените в Европейския парламент Райнхард Бютикофер, анализира резултатите от проучването, правейки следните два извода: първо, енергийната зависимост на Европа не е чак толкова голяма, че да служи като оправдание за усилията да се избавим изцяло от нея; и второ, различната степен на зависимост в отделните страни може да доведе до сериозни разногласия вътре в Европейския съюз, които да застрашат единството му и да парализират външната политика на Брюксел.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми