Методите на Москва

Методите, с които се борави, са различни: икономически натиск, влияние върху обществените нагласи чрез медиите или чрез платени неправителствени организации. Почти няма страна от бившия социалистически лагер, която да е пропусната. Плановете за експанзия се простират от балтийските държави през Кавказкия регион до южната част на Европа, по Адриатическото крайбрежие. Естония, Литва, Латвия, Беларус, Украйна, Унгария, Молдова, България, Румъния, Армения, Грузия, Сърбия, Босна и Херцеговина - цяла Източна и Югоизточна Европа е цел за Русия.

Дълго време всичко изглеждаше по-скоро случайност - като че ли ставаше дума за отделни, независими един от друг регионални подходи. Междувременно обаче правителството на Германия смята, че всъщност става дума за един общ план, че Москва действа съвсем целенасочено. А доказателствата за това стават все повече. Сега вече Ангела Меркел заявява съвсем открито, че "Путин мисли в сфери на влияние" и "потъпква международното право".

В Москва наистина се коват мащабни идеи и планове за разширение на руското влияние. И то още преди началото на конфликта в Украйна. Междувременно те вече постепенно се прилагат из Източна Европа - като елементи от "големия план на Путин".

Стъпка по стъпка

Най-късно през 2012 година, когато Путин отново пое функцията на президент, той се почувства заобиколен от врагове. Тогава стотици хиляди руснаци излязоха на протест срещу манипулираните изборни резултати и срещу завръщането на Путин в Кремъл. Новият стар президент започна да се страхува за властта си, подозирайки, че зад всичко стоят Съединените щати, предизвикали дестабилизирането на ситуацията в Близкия Изток.

Путин реши да подсигури властта си - първо вътре в страната, а после и извън нея. Държавата продължи да потиска опозиционерите и критично настроените към правителството медии и организации. Обществената подкрепа за Путин обаче стана 80 процента едва тогава, когато той започна своята по-агресивна външна политика. С идеята да обедини бившото съветско пространство под руско управление.

За тази цел той създаде Евразийския съюз, който трябваше на първо място да включва Украйна. "Путин гледаше на този съюз като на конкурентна на ЕС формация", казва директорът на центърa "Карнеги" в Москва Дмитрий Тренин. Когато през февруари 2014 година приближеният на Русия украински президент Виктор Янукович бе свален от власт, Москва пристъпи към офанзива. Оттогава Путин поставя под въпрос създадения след Студената война ред. "Следващите години ще минат под мотото на съперничеството и конкуренцията", категоричен е Тренин. В много страни това поведение вече е факт - като например в Сърбия. Там обичат Путин заради липсата на страх в провокациите му към Запада, а и не на последно място поради факта, че подкрепя Сърбия в политиката ѝ спрямо Косово.

България е до 90 процента зависима от руския енергиен експорт, Сърбия - почти 100 на сто. За много други държави руският газ също е от изключителна важност, затова и планираният газопровод "Южен поток" е тяхното спасение. Москва обещава на тези страни не само огромни количества газ, а и създаването на работни места и огромни инвестиции.

Тактиките на Путин

Руският президент не е всевластен, но има на разположение лостове, които са от решаващо значение. Някои държави се чувстват свързани с Русия по исторически причини, другаде харесват автократичния стил на управление на Путин, защото изобщо не държи на прозрачността, спазването на човешките права и всичко онова, което прави демокрацията и ЕС толкова досадни. Финансовите заплахи от страна на Москва също заемат своето място. А към това се добавя и фактът, че в някои страни Европейският съюз е дискредитиран, тъй като мнозина проевропейски настроени политици са корумпирани.

Русия може да настъпва, защото европейците имат отворен фланг. Днес почти няма страна, която да няма нищо общо с Русия, и почти няма метод, който Москва да не използва: раздаване на руски паспорти в чужбина, операции на тайните служби, митнически войни, икономически натиск, пропаганда, субсидиране на партии, снабдяване с оръжие, военни интервенции.

В Естония руски агенти заловиха местен сътрудник на тайните служби и го отвлякоха. По данни на естонските служби той бил попаднал на следи към контрабандисти, свързани с руските тайни служби. В Латвия пък с помощта на рускоезичните медии Москва всява страх от дискриминация. А партията на Путин "Единна Русия" подкрепя латвийската проруска партия "Сасканас Центрс". Нейният лидер - бивш журналист, работещ за руски медии, наскоро се изказа доста ласкаво за Путин, като го нарече "най-доброто, което някога ни се е случвало". По думите му онова, което се случва в Крим и Източна Украйна, отваря пред Балтийските страни "неповторим шанс за поправяне на някои грешки, допуснати през последните години".

Румънското правителство пък получи предупреждение през септември: Газпром обяви, че ще намали доставките на газ с 10 процента. През лятото Румъния отказа на руския вицепрезидент Дмитри Рогозин да прелети през въздушното пространство на страната, защото фигурира в списъка със санкции, изготвен от Запада. Тогава Рогозин заплаши, че ще прелети над страната със съветския бомбардировач Ту-160. Междувременно една трета от икономиката на друга страна членка на ЕС - България - се контролира от руски олигарси. А армията изцяло зависи от руските резервни части.

Руската версия

По отношение на всички тези процеси в Русия може да се чуе само едно-единствено становище: Западът е виновен за всичко. Твърди се, че американците искали да отслабят Русия и да я принизят на ниво "регионална сила". Освен това американците били направлявали "пуча в Киев" и предизвикали революции, за да разширят влиянието си. Западът налагал санкции и манипулирал цените на газа. Затова Русия имала пълното право да се защитава, най-вече в съседните ѝ страни. И не Русия, а Америка била в нападателна готовност; и не Западът, а Русия защитавала човешките права.

Шефът на Генералния щаб Валери Герасимов обясни през февруари миналата година пред медиите как би протекла невидимата хибридна война - по думите му Русия използвала политически, медийни, хуманитарни и други средства за влияние. "Към тях се прибавят военни акции със скрит характер като информационната война или използването на специални войски." В края на февруари тази година Герасимов представи новите задачи на Генералния щаб. И акцентира особено върху факта, че преходът от политически преговори към военна интервенция става много по-кратък. Освен това било необходимо всички министерства да си сътрудничат максимално тясно. Противниците на Русия трябвало да разберат, че "всякаква форма на натиск върху Русия и нейните съюзници е безсмислена."

Докъде ще стигне Путин?

Германското правителство е впечатлено от системността в действията на руснаците и от яснотата, че имат пряко влияние върху политическото развитие на региона. Вестник "Билд" публикува статия, в която се твърди, че Русия от месеци поддържа връзка с десни популисти от Западна Европа. Освен партии като френския Националния фронт или българската "Атака", и германската партия "Алтернатива за Германия" е попаднала под прицела на Русия. Основна причина за това, според "Билд", е интересът на Кремъл към осъществяваните от германската партия сделки със злато, от които тя се финансира. Кремъл би могъл да продава злато или пък да осигури на партията по-лесен достъп до злато, твърди вестникът.

Очакването, че с Путин могат да се водят преговори, вече е равно на нула. Онези, които вярваха, че политическите амбиции на Русия ще спрат до Украйна, много са се лъгали. Дори и страни членки на Европейския съюз като Унгария и България не са застраховани от влиянието на Русия.