Мама Меркел управлява

Разочарованието на публицистката Щефан от управленческия стил на канцлерката е намерило място в книгата "Ангела Меркел. Заблуда".

Стига вече, си казва Кора Щефан преди парламентарните избори в Германия през 2005 година. До гуша са й дошли празните обещания на социалдемократи и зелени. Така че Щефан гласува за Ангела Меркел - жена, която "говори с ясен език и има смела програма за реформи", жена, която "вече не представя провинциалната западна култура на застаряващото поколение от 68-ма", а като цвете, отраснало в несвободната ГДР, наистина цени свободата.

Най-после нещо различно?

"Меркел беше освежително необвързана с целия раздут конфликтен и идеологически боклук от преди политическата промяна. Изглеждаше непредубедена, необременена от школовки в политическа коректност, неопитна в емоционално пресилените политически фрази. Тя искаше да стане канцлерка, не канцлер. Това беше добре, най-после нещо различно", казва Кора Щефан.

Само че е било, както гласи заглавието на книгата й, "заблуда". Защото дръзката реформаторка се е превърнала в "мама Меркел", както я нарича авторката. Мама Меркел, която управлява твърде нерешително.

С явен гняв авторката оглежда всички по-важни политически области - пенсии, данъци, реформи на социалната държава, европейска политика. Съпоставя обещанията и направеното и констатира, че по същество нищо обещано не е изпълнено. Меркел е управлявала под необходимото ниво, вместо да прокара истински пенсионни, социални, данъчни реформи, тя е избягала в големите теми - например как да се спаси световния климат. Визии за Европа не е успяла да предложи, предлагала е главно тактическо мълчание, а вероятно и безпомощно мълчание.

Грешен залог

В политиката на Меркел не може да се открие ясна линия, смята авторката: "Заблудата ми беше, че отначало си казах: може би г-жа Меркел наистина ще управлява по-различно от всички преди нея, защото е необвързана, независима, не проявява задължителна лоялност към собствената си партия. Заложих на нея известни надежди. В това се състоеше заблудата ми."

Кора Щефан решава да напише книгата си за Меркел след изявления на канцлерката за оспорваната публикация на Тило Сарацин, който обвини турското население в Германия като непригодно за интеграция и с това разпали дискусия за интеграцията.

На фона на тогавашните дебати Меркел заявила, че неговата книга не е много полезна, но същевременно признала, че не я е чела. Точно това особено разгневява Кора Щефан, защото според нея дебатът за Сарацин и изявленията му за интеграцията се е водил не по същество, а с предубеждения.

А какво ще каже Меркел?

Книгата на Кора Щефан си заслужава да се прочете, макар че човек може и да не се съгласи с всичко в нея. Тази книга е предизвикателство. Дали канцлерката ще я прочете? Правителственият говорител Щефан Зайберт вече изрази становище: "Канцлерката не е прочела книгата и ми се струва, че няма намерение да я прочете."

Малко по-късно от издателството уточняват, че канцлерството е поръчало един екземпляр от книгата. Авторката естествено не пропусна да коментира поръчката: "Разбира се, не е необходимо канцлерката да чете книгата, тя едва ли би и била полезна, в това съм убедена."

Cora Stephan: "Angela Merkel. Ein Irrtum", Knaus-Verlag, München, 2011, 224 S.