Малка история на класическите грижи за красотата

Древните египтяни /3000 до 300 преди Хр./ са едни от най-старите културни нации в света. Сред тях козметичните средства и грижите за тялото са били широко разпространени. Баните и масажите с благовонни масла и парфюмирането със салвия са били обичаен ритуал, също както и използването на грим.

Гримът на Клеопатра

Подчертаването на веждите и устните, боядисването на дланите на ръцете и ноктите с къна са били част от общоприетия идеал за красота. Силното подчертаване на формата на очите трябвало да предпазва от "уроки", както и от очни болести. Гримът на Клеопатра е най-известният пример в това отношение. За него били използвани олово и оловни соли в различни смеси, чието производство понякога траело по цял месец. Специализираното издание "Аналитична химия" обяснява, че в малки дозировки оловото произвежда въглероден окис, който стимулира имунната система и възспира разпространението на бактерии при възпаления на очите.

В периода от 1600 преди Хр. до 800 след Хр. древните германи носели дълги коси като белег на свободните хора. Робите и престъпниците трябвало до ходят с голо остригани глави. По онова време грижите за чистотата на тялото включвали топли или студени бани със сапун, последвани от втриване на ланолинова мазнина, извличана от козината на овцете. Пречещи косми по тялото били отстранявани с пинсета. По онова време вече имало уреди за маникюр и за почистване на ушите. Оцветяващите средства за декоративна козметика не били познати до времето, когато съдбата на древните германски племена се кръстосва с тази на римляните.

Косите на вещиците - червени

От 1250 до 1450 година след Хр. новият архитектурен стил се нарича "Готика" - той е израз на дълбоко религиозното поведение на хората по онова време. Най-предпочитаните цветове коса били русата и черната. Червените коси били считани за опасни и вредни за околните. Червени били, според всеобщите представи по това време, косите на вещиците.

В този период обществените бани губят своето значение. Поради подетата борба срещу пороците и разпространението на венерически заболявания, те били почти изцяло затворени. В това време постепенно възникнали бръснарници, в които освен подстригване се предлагала и направата на перуки. Телякът и бръснарят били освен това и полулечители: те оказвали помощ при кожни рани, както и при зъбни заболявания.