Магнит на главата, ангел на рамото
30 юли 2010Канадският навролог Майкъл Пърсинджър твърди например, че в неговата лаборатория религиозните преживявания се предизвикват с най-обикновено натискане на копче. Ученият конструирал специален шлем с намотки, създаващи магнитно поле, който пробантите нахлузвали в звукоизолирана стая и с тъмни очила на очите. При активиране на магнитното поле започвали да стават чудеса: част от хората изпитвали нечие присъствие, усещали агнел-хранител на рамото си, неколцина дори били сигурни, че ги е навестил сам Господ-Бог, а други в ужас напускали помещението - заради присъствието на Сатаната.
Вярата премества планини
Всъщност ефектът от експериментите на Пърсинджър се дължи не толкова на магнитното поле, колкото на собственото въображение и вяра на хората, подложили се на експеримента. Доказал го шведският психолог Пер Гранквист, който повторил опита на канадския си колега, но с една важна промяна: магнитното поле било включено само за половината пробанти, другите били с шлемове, но без поле - и без да знаят. Не щеш ли обаче дори една част от хората без включено магнитно поле изпитали чудодейното присъствие по време на експеримента в изолираното помещение.
В двете контролни групи броят на „навестените от ангели” бил един и същ. Шведският психолог констатирал, че такива религиозни изживявания са резултат главно от индивидуалната нагласа на всеки човек. Сред неговите пробанти тъкмо хората, които вярвали в Бог, които се интересували от езотерика или лесно се поддавали на внушение, усетили под шлема нахлуването на „отвъдни сили”.
Себастиан Муркен изследвал пък въздействието на вярата върху лекуването на рак на гърдата и установил, че религиозната ориентация наистина помага на пациентките да преодолеят тежката болест. При едно важно условие обаче: пациентката да е наистина силно религиозна и да има позитивен образ за Бог, тоест - да го свързва най-вече с такива ценности като любов, състрадание, прошка и прочие. Следвайки убеждението си, че „каквото върши Бог, все е правилно”, такива пациентки по-лесно приемали раковото си заболяване, дори успявали да открият в него някакъв смисъл като изпитание, да го преработят по-добре психологически и евентуално да се излекуват.
За силата на внушението
Пациентките обаче, които носели в сърцата си образа на строгия и наказващ Бог, приемали заболяването като Божие наказание, изпадали в депресия, започвали да се самобичуват за действителни или мними грехове и в крайна сметка трудно се справяли с болестта.
Всички тези експерименти доказват едно: колко мощно нещо е вярата. Очевидно нашият мозък е в състояние да ни изпрати на фантастични трансценденти пътешествия - стига да вярваме. Вярата може да ни помогне дори да се излекуваме от тежки болести, но не защото Бог е чул молитвите ни, а поради силата на автовнушението. И обратното: който не вярва, той не е в състояние да изпита никакво въздействие на по-висши сили.