Любовно признание
10 юли 2008
Не е лошо и когато някой си скъса ахилесово сухожилие или когато Зидан удари Матераци с глава в гърдите. Бива си го и влизането отзад или с бутони в лицето. Обичам и футболистите, строени в центъра преди мача. Обичам дори онези, които не дъвчат дъвка. Дори онези, които не си отварят устата в синхрон с някаква музика, избрана от родолюбиви политици. Как само се хващат за сърцето, а по одухотворените им лица се изписва патриотично чувство. За какво ли си мислят в този сюблимен миг? Дали за войните, славно спечелени (изгубени) от дедите им? Или за премиите при победа?
Обичам и онези, които раздават премиите
Шишкави чичковци с костюми и пури, които говорят гладко, мазно и мъдро по пресконференциите: „Топката е кръгла, мачът продължава 90 минути.” Обичам Абрамович, Батков и Томов, защото имат милиони и лъжат милиони. Най обичам Бекенбауер и Пеле, защото имат мнение по всеки въпрос, което по задълбоченост не отстъпва на „Критика на чистия разум”. Обичам обаче и техните верни последователи, футболните коментатори, чиято поетика е сравнима единствено с Аристотелевата. Може и с Шекспир, по избор.
Обичам телевизионните реклами в антракта
Мечтая за всички тези примамливи, агресивни, мъжки стоки: бира и ауди, мастика и жилет. Особено обичам лъстивите красавици с премрежен поглед, които обрамчват мечтаните обекти. От обич и на мен ми се премрежва погледът. Свалете и последното парченце плат, моля ви, не ме измъчвайте! Жена, дай ракията от хладилника!
Обичам и запалянковците, тази най-миролюбива извадка от световното население. Харесват ми изящните и остроумни скандирания, обичам гората от юмруци или средни пръсти. Обливат ме вълни от патриотизъм и тестостерон, когато най-после запалят димките и седалките и започнат да се млатят със съседното племе. Обичам ги, когато освиркват чуждия отбор, когато се напиват безпаметно около стадионите или по кръчмите, а където минат – трева не никне. Но най обичам Дучето заради дълбоките асоциации на прякора му и заради завладяващия му наратив. По наратив не му отстъпва единствено Стоичков, другият главен агент на българското безсъзнателно.
Обичам ФИФА, УЕФА и „Кърниградска”
защото винаги дават на народа онова, което иска. Обичам трансферните прозорци (и летните, и зимните), обичам спонсорите и личните агенти, обичам всички футболисти, които седмично печелят толкова, колкото е БВП на Сомалия. Обичам и телевизионните канали, които плащат за всичко това с моите пари, без да ме питат дали случайно не предпочитам опера.
(Всъщност, аз наистина обичах футбола, но с годините и той, и аз се променихме. Сега той обича парите, а аз – опера.)