Леви, десни, да вървим напред!

"Продължаващата вече десети месец криза в България може да е предвестник на нормализация в понятията ляво и дясно. Социологическите сондажи сочат, че доколкото сегашното ляво управление намира подкрепа, тя е предимно в малките градове и селските райони, сред хората с по-ниско образование и сред по-възрастните. Докато носители на протестния заряд са жителите на големите градове, хората с по-високо образование и младите. Това проясняване в отстоянията между дясното и лявото обаче е само частично и не дава представа за сблъсъците в двата полюса", изтъква политологът Първан Симеонов от "Галъп интернешънъл".

Става дума за борба между икономически кръгове

Според него обръщането на класическите понятия за ляво и дясно в България се случва в първото десетилетие след промените през 1989 година. Това е така, защото именно възникналите тогава български десни партии са носителите на промяната, насочена срещу наследеното от комунизма статукво. "Така наречените леви партии пък са олицетворение на борбата за запазване на това статукво и на икономическите изгоди от него. А това е точно обратното на смисъла, който се влага в лявото в Западна Европа“, констатира Симеонов. Припознаването на консервативни цели от страна на левите партии и на "революционни" подходи от страна на десните е явление, характерно не само за България. Това е тенденция, която се проследява във всички страни в Източна и Централна Европа, обобщава политологът.

"Етикетите, поставени на българските партии през последните две десетилетия, създадоха объркването, че в страната наистина съществува дълбоко идеологическо разделение. А истинската картина все повече се определяше от влиянието, оказвано върху партиите от създаващите се нови икономически структури, част от които имаха фундаменти в миналото", посочва Първанов.

Според него особено притеснително в сегашната ситуация е грозното, стигащо до гротескност оголване на политико-икономически и медийни лагери и интереси. "В момента виждам поне два такива големи лагера, които водят битка помежду си. По инерция българите асоциират единия с лявото, а другия с дясното пространство, без да си дават сметка, че става дума за борба за надмощие между икономически кръгове. Публичността в битката съответно е поета от два медийни кръга: единият, наричан "Кръгът Пеевски", подкрепя сегашното управление“, а "Икономедиа" е медийната група, която му противостои. Разбира се, преки доказателства за имената на истинските противници в тази междуособица нямам“, застрахова се Първан Симеонов.

Блатото на българския центризъм

"Каквито и теории да има за националните особености на българското политическо разделение, безусловен факт е задълбочаващата се кризисна ситуация, чийто апогей е сегашното управление. Според мен кризата започна да се развива около и след завръщането на Симеон Сакскобургготски - когато в средите на БСП започна да кипи изключително силна политическа воля за създаване на т.нар. български политически център. Той бе замислен като панацея на противопоставянето на комунисти и антикомунисти, която да освободи енергията на българите от излишна фиксация в миналото“, смята философът от Софийския университет професор Калин Янакиев.

"С идването на Симеон Сакскобургготски обаче всичко си дойде на мястото и идеята на стратезите на БСП получи своята реализация. Истинската ѝ цел бе да помогне на българските социалисти да избягнат реформирането по западноевропейски образец. А другата мишена на "центризма" бе да бъде ликвидиран здравословният за България двуполюсен политически модел, който все пак носеше промените в страната", казва Янакиев.

Центристката мимикрия на БСП беше важна за нея, защото наследницата на българските комунисти вече нямаше печеливш ход след провала на лявата идея за управлението на България, продължава професор Янакиев. С инсталирането на изкуствено центристко пространство БСП си осигури опциите за всевъзможни и невероятни коалиции, които да я обслужват. Според Янакиев идването на власт на бившия цар е и времето, в което БСП е престанала да бъде лява партия в класическия смисъл на това понятие.

"Постепенно всички партии започнаха да се наместват в новия център на Симеон Сакскобургготски, който все повече метафорично заприличваше на блато. След свличането на левия му бряг ерозията не подмина и твърдото дясно крайбрежие. "Скалите" по него постепенно се срутваха и осигуриха хранителната среда, в която българските социалисти успяха да сключат множество безпринципни коалиции. Този модел е олицетворение на всички мечти на върхушката в БСП, защото с него се избягват необходимите за нормализацията и европеизацията на българския политически живот реформи", обобщава професор Калин Янакиев.

(Тезите на интервюираните са тяхно лично мнение, а не на Българската редакция на Дойче веле)