Купи си титла в Германия

Тревогата за имиджа на германското висше образование огласява цялата страна. 100 професори са заподозрени в нелегална търговия с докторски титли. Проф. Рене Мануел Тийзен, преподавател по икономика в мюнхенския университет, се опасява, че досегашните разкрития са само върхът на айсберга.

Как се става "фалшив" доктор

Каква е технологията? Малки фирми в Германия предлагат чрез дискретна реклама в медиите помощ за получаване на докторска степен. Често обаче тази “помощ” е извън закона. Бернард Кемпен, председател на Германския съюз на висшите учебни заведения, разяснява технологията за получаване на докторска степен: "Това е съмнителен бизнес, защото съветниците в тези фирми работят с пари. Кандидатът плаща пари, за да го свържат с даден професор. Това обаче е най-безобидният вариант. Плащат се пари и за написване на докторската работа. И двете са напълно неприемливи.”

Фирма в Бергиш Гладбах предлагала подобен сорт услуга. Кандидатите за докторско звание е трябвало да платят 20 000 евро. От тях на професора – научен ръководител – са плащани около 4 000. Повечето кандидати дори не отговаряли на академичните условия. През март 2008 година са разкрити 61 случая на нелегално придобиване на докторска степен. Един от изпълнителните директори на института, раздавал "фалшиви" докторски титли, по това време е бил вече уличен в корупция. Осъден е на три и половина години затвор и глоба от 65 000 евро. Съучастникът му – професор по право в Хановер – получава наказание 3 години лишаване от свобода. Деветимата "нелегални" доктори, които той е хабилитирал, завеждат дело срещу отнемането на получената титла.

Титла срещу 20 000 евро

Докторската титла в Германия означава не само престиж, но и по-големи приходи. Според Мануел Рене Тийзен мотивите на хората, които си купуват докторски степени, са изцяло икономически. “Клиентите не са социолози или библиотекари, а хора, които се нуждаят без усилия и бързо от докторска титла. И могат да дадат за това от 20 000 до 100 000 евро.”

Съгласно сегашната практика докторската работа завършва с краткото и сбито заявление, че при изготвянето на научната работа не е използвана чужда помощ. Това обаче не е достатъчно, казва Бернард Кемпен: “Затова ние отдавна предлагаме следния вариант: този, който предава научна работа, да прави и юридически-обвързваща декларация, че е написал работата без чужда помощ. В резултат от това хората, които искат да станат доктор по нечестен път, ще трябва да поемат риска, че може да бъдат подведени под съдебна отговорност и в крайна сметка да свършат в затвора.”