Кукличка или желязна лейди?

Секс-скандалът, предизвикал оставката на бившия шеф на МВФ Доминик Строс-Кан, е само една от многото подобни афери на мъже на високи постове. Случаят "Строс-Кан" съвпадна във времето с разкритията за бившия губернатор на Калифорния Арнолд Шварценегер. Неговата история също звучи доста отблъскващо. Защото жената-обект на неговите сексуални похождения е живеела под един покрив със собствената му съпруга като член на неговото домакинство и е получавала заплата за труда си. По-рано Елиът Спитцър подаде оставка като губернатор на Ню Йорк заради връзките му с проститутки, а наскоро един френски заместник-министър също се оттегли заради секс-афера. Да изброяваме ли още - Бил Клинтън и стажантката, Берлускони, шведският крал, за когото също се множат компрометиращите доказателства и дори снимки за нощни ескапади в стриптийз-клубове.

Солидарността на унизените съпруги

Всички тези истории си приличат като две капки вода: мъж на висока позиция, постигнал много, не съумява да контролира собственото си либидо. Или просто смята, че всичко му е позволено и всяка жена му се полага. Тези истории обаче си приличат и по друго. По солидарността на съпругите на съгрешилите мъже.

Съпругата на Строс-Кан, журналистката Ан Синклер застана твърдо зад мъжа си не само сега, когато важи презумпцията за невинност, но и при предишната му афера с негова подчинена от МВФ.

Мария Шрайвър решително се намеси, когато трябваше да се разсеят слуховете, че тогава кандидат-губернаторът Шварценегер има извънбрачно дете. Когато Шварценегер полагаше клетва, съпругата му го държеше под ръка.

Солидарна в часа на срама с мъжа си беше и съпругата на Елиът Спитцър. Когато той си признаваше прегрешенията и обявяваше оттеглянето си от губернаторския пост на Ню Йорк, тя стоеше до него с невероятен стоицизъм пред десетките журналисти и камери. Докато гледах почтеното й, одухотворено лице, се питах: защо тази жена си причинява това?

И съпругата на чешкия президент Вацлав Клаус Ливия даде рамо на мъжа си, когато преди време вестниците осъмнаха със снимки на президента, който в ранен сутрешен час излиза от хотел със „своята“ стюардеса. Тогава президентската съпруга даде интервю, в което защити твърдо брака си. Историята се размина.

С една дума: традиционният модел на по-възрастното поколение мъже, които все още смятат, че всичко им е позволено, се подкрепя от традиционното разбиране на техните съпруги, които им създават „алиби“, преглъщат и прикриват техните изневери. Мъжът в края на краищата е такъв, какъвто жените търпят и толерират.

Малодушието на жените

Днес Европа обсъжда въвеждането на квоти за представителство на жените по най-високите етажи на бизнеса. Старият континент бавно узрява за истинското равноправие. Причините затова впрочем са и демографски, а не просто желанието за справедливост. Европа вече не може да си позволи да пилее квалификацията на жените.

Промяната обаче не може да дойде отвън, ако не е свързана с промяна в собствените нагласи на жените. Германската авторка Баша Мика в бестселъра си „Малодушието на жените“ предизвика широка обществена дискусия с тезите си, че често жените сами си слагат спирачки, примиряват се, правят компромиси.

Поредните секс-скандали показват, че жените могат да направят много за пречистването на политиката и бизнеса от вечните афери и съпътстващото ги обществено разочарование. Ако на мястото на Строс-Кан застане харизматичната и високо компетентна френска министърка на финансите Кристин Лагард, тази смяна ще носи дълбоко символично значение. Не само, защото за пръв път жена ще оглави МВФ. Евентуалният избор на Лагард ще бъде и още един сигнал за смяна на доминиращия мъжкарски стил в политиката.