Кризата като дисциплинираща мярка

В един радиоспот се казваше горе-долу следното: "Финансовата криза е тук, ще си купя чакъл, да си заровя главата".

Но кой казва, че кризата носи само злини? - Ако погледнем към нея от позицията на обикновени потребители, ще забележим не много, но все пак няколко приятни неща. Първо, тя накара цените на горивата да паднат значително (допреди година литърът дизел в Германия гонеше евро и 50, сега се продава за малко над 1 евро).

Пак в Германия (и пак косвено заради кризата) собствениците на коли на възраст от 9 и повече години получиха възможност да вземат от държавата 2 500 евро, ако решат да заменят старата си кола с нова. В България пък виждаме следното:

Кризата здраво е подгонила имотния балон

И той е на път да се спука. Последните няколко години бяхме свикнали, че каквото и да се случва, секторът на недвижимостите винаги ще расте, и че инвестицията в имот си остава едно от най-сигурните вложения. Постепенно България заприлича на строителна площадка, на която се строеше много (и много хаотично и безразборно). Пазарът изживя истински бум, убеждаваха ни дори, че България се е превърнала в хит, и ни представяха данни за редящи се на опашка чужденци да се сдобият с имот в България.

Само дето и днес не е много ясно с какво българският имотен пазар е толкова специфичен, че да успее само за няколко години да догони цените в Западна Европа и САЩ. В София и другите големи градове ръстът на цените на жилищата се изразява с 3-цифрено число в проценти. Някои експерти говорят дори за 800-900 процента ръст на цените през последните 5 години. За това нямаше нито едно логично обяснение - нито българската икономика обуславяше подобно бурно развитие, нито се бяха появили благоприятни демографски фактори, а още по-малко бяхме свидетели на рязък скок в покупателната способност и стандарта на българските граждани. По-скоро причините за експлодиралите цени на имотите бяха чисто спекулативни.

Днес цели хотели по българското Черноморие се продават на безценица, но няма кой да ги купи. Все по-често в София, Пловдив, Слънчев бряг и Банско могат да се видят имоти-призраци, строени-недостроени, или такива, които напразно очакват бъдещите си собственици.

Закономерното нормализиране

на прегрелия имотен пазар в България е само едно от очакваните положителни неща, които носи със себе си кризата. Друго виждам в това, че забавянето на темповете на строителство ще позволи на инвеститорите и общините да наваксат с изграждането на инфраструктурата - един така наболял за България проблем.

Но може би един от най-важните ефекти от кризата ще се окаже нейната възпитателна функция. Защото тя може да дисциплинира както бизнеса, така и работниците и служителите. Първите ще започнат да си правят много точна сметка в какво си струва да се инвестира, колко души са им нужни за определена дейност и т.н. Работникът пък (вероятно) най-накрая ще се научи, че заплащането на неговия труд винаги ще бъде функция от собствените му умения - компетентност и професионална квалификация.

Автор: Емилиян Лилов/Редактор: Александър Андреев