Кривото в Европа

Преди точно 12 години 14 европейски лидери въведоха една нова практика в ЕС: те наложиха санкции на една демократична европейска членка заради некоректно политическо поведение. Австрия бе страната, изпитала тогава гнева на Брюксел. Причината: австрйските християндемократи си бяха позволили да се съюзят с крайнодесния популист Йорг Хайдер. За да повлияят на Виена, останалите 14 страни от Общността замразиха контактите си с австрийското правителство. Девет месеца по-късно стана ясно, че европейските лидери - от Ширак до Шрьодер - са се провалили напълно с политиката си на изолация. Защото накрая Хайдер вкара гол на Брюксел.

Отделните европейски нации не обичат да бъдат поучавани от другите страни в Европа. Те направо побесняват, когато това нравоучение протича под формата на контра-мерки, приети от чужди правителствени шефове или държавни глави. Това трябва да е поуката от случая с Австрия и Хайдер. На този фон намесването на канцлерката Меркел във вътрешната политика на Румъния си е истинска  игра с огъня. Вярно е, че Европа трябва да остане едно демократично пространство. Но трябва ли същевременно да бъде и територия на взаимно недоверие?

Това не е нашата Европа!

В крайна сметка румънците би трябвало сами да се справят със ситуацията. Нали в края на месеца ще се проведе референдум, на който те ще се произнесат по схватката между президент и премиер, водена с нечисти средства!

Всички искаме да живеем в една перфектна Европа без дългове, в една демократична Европа, която уважава малцинствата и е отворена към света. Но откакто знаем, че гърците са склонни да мамят с финансовите си отчети, а унгарците, че са любители на ревизионистичната политика, знаем и още нещо: че това не е онази Европа, която сме си пожелали. Това не е нашата Европа, а една друга, която стои някак си криво! Европа е многолика, включително в схващането за това какво е политически приемливо и какво не.

Всъщност не е важно какво си пожелаваме, а какво можем да направим. Добре е това да се помни и от българския премиер Борисов, който днес и утре (11.07-12.07) е в Брюксел - официално: на работно посещение, а неофициално: за да се опита да издейства по-добър доклад за България, който се очаква идната седмица. Защото Брюксел винаги ще иска да види резултати, а не пожелания или уверения, на каквито се е нагледал и наслушал. Включително от България и Румъния по проблемните области корупция и борба срещу организираната престъпност. София вече е изпитвала гнева на ЕС, когато заради злоупотреби с европейските фондове Брюксел временно затегна кранчето.

Какво може да очаква Румъния?

Сега кандидат за санкциите на Брюксел е Румъния. И единственият механизъм за това се изчерпва с чл. 7 от Договора за ЕС. Той позволява налагането на санкции спрямо отделни страни-членки - от спиране на важни плащания до отнемането на право на глас в Европейския съвет. Условието за това е с мнозинство от 4/5 европейските лидери да се съгласят, че е налице "конкретна опасност от тежки нарушения" на основни ценности на ЕС.

"От въвеждането му през 2000 година обаче този член никога не е бил използван. Поради една проста причина: задействането на чл. 7 на практика би означавало нещо като признание за това, че определена страна от Общността се е провалила", обяснява Франк Шоркопф, преподавател по европейско право в университета в Гьотинген. Отделен е въпросът доколко отстраняването на един президент може да мине за нарушение на Европейския договор.

АГ, ДВ, ТШ, Е. Лилов; Редактор: М. Илчева