Кремиковци трябва да се затвори!

Няколко дни през седмицата металурзи от Кремиковци демонстрираха пред сградите на МС и Министерството на енергетиката и икономиката. Работниците скандираха „мафия” и заплашиха дори, че ще нахлуят в МС. Междувременно се оказа, че предприятието е било източвано и по време на последния му спасител руския милиардер Жеваго. От изявление на министъра на икономиката се оказа, че стоманата, която произвежда комбината е по-скъпа със 150 евро от цената, за която се продава.

Комините пушат и това е важното

Както беше при социализма. Нищо не радваше очите на пролетариата повече от димящи комини и тонове прах, които се изсипват върху оклюмалите социалистически градове. Чувал съм една конспиративна версия, според която тези заводи, като Кремиковци, Химко-Враца, Нефтохим и т.н., са строени нарочно в близост до големи градове и то разположени така, че от където и да дойде вятърът, да откара мръсотията все там – при хората. Това се правело, за да се държат в подтиснато състояние поданиците на социалистическия идеал. Не съм склонен да вярвам много на тази конспирация, мисля си, че по-скоро става дума за едромащабна глупост. Лошото е, че тази глупост продължава и днес, а Кремиковци все още съществува противно на всяка икономическа, екологическа, пък ако щете и естетическа логика.

Вместо да викат „мафия” под прозорците на МС, добре е металурзите да се обърнат към своите синдикати, които бяха съучастници в дългогодишното източване на този гигант на социализма, а сред неговите основни душмани блести фигурата на вездесъщия Александър Томов, който получи славата на човек-терминатор. До каквото се е докоснал, все е фалирало. Тук и правителството трябва да прояви повече твърдост, да забрави левичарските си корени и да направи необходимото. Безусловно закриване на този потрес и, разбира се, програма за развитие на региона, предложения за работа на освободените хора. Въпреки трудността на подобно решение,

закриването е единственият изход

Вместо да изпадаме в сантиментални дилеми е добре да видим примера, с който започна разразилата се финансова криза. Една от най-големите инвестиционни банки в САЩ, 100-годишната "Лемън Брадърс", в чиито клонове по света работят повече от 26 хиляди души, обяви фалит без никакви драми, проточени отлагания и умувания. А този фалит сложи началото на една от най-големите световни икономически кризи. Той обаче се случи, а днес повечето от наблюдателите са сигурни, че кризата има оздравителен процес. На фона на тези събития, скандалите около Кремиковци изглеждат смешни и дребни. То трябва да бъде затворено и няма място нито за дебати, нито за протести, нито за жалейки какво ще правят хората без работа. Ще си намерят друга, а държавата е длъжна да им помогне да го направят. Време е и тук да започнат оздравителни кризи.

Кремиковци е като паметника на Старчев пред НДК, безсмислен и отвратителен пример за сбъркания социалистически строй. За разлика от паметника, обаче, Кремиковци трябва да бъде сринато със земята. А на негово място да се появи живот. Паметникът може да остане, за да ни напомня времената за Кремиковци, именно защото е паметник. Останалото, както казахме, е загуба на пари и време.