Краят на една тайна служба

Ако централата на Щази в Берлин беше щурмувана от демонстранти още през октомври 1989, т.е. малко преди падането на Берлинската стена, вероятно щеше да се стигне до кървава баня. Тогава все още се предвижда използването на огнестрелно оръжие за предотвратяване на опасност, става ясно от конфискувани документи на тайната служба.

Близо 3 месеца по-късно, на 15 януари 1990, за стрелба вече и дума не може да става. Точно обратното - Министерският съвет на ГДР призовава "народната полиция" да намери представители на правозащитното движение, които да охраняват отвън централата на Щази.

Нещо повече от символичен акт

Учудващо само по себе си, но отдавна вече недостатъчно за демонстриращите. В късните следобедни часове на 15 януари хиляди се събират пред централния вход и искат да бъдат допуснати в сградата.

Телевизията на ГДР предава на живо. Повтарят се кадри, подобни на познатите още от декември от Лайпциг и други градове пред обекти на Щази. А и звуците са познати: "За нас важи: виновните да бъдат привлечени под отговорност, но да няма насилие! Пред сградата на ДС за реда да се грижат активисти на граждански инициативи. Печатът да влезе! Да влезе печатът!"

Щурмът на централата на Щази е само финалният акорд на редица други подобни прояви в цялата ГДР. Този щурм е обаче нещо повече от само символичен акт, смята Кристиан Халброк, участвал в щурма на 15 януари 1990. Любопитно е, че демонстрантите и сътрудниците на Щази са се държали подчертано учтиво едни към други. Може би господата от службата са били така добри, защото междувременно са успяли да замажат някоя и друга следа. Халброк си спомня:

Колко и чии досиета са били унищожени?

"Винаги някак си оставаше на заден план, че са били унищожавани досиета, че е бил видян дим. Някой каза, че са били унищожавани документи и извън градовете, на сметища. А беше ясно, че ако искаме да търсим отговорните и да встъпим с тях в критичен диалог, или да ги привлечем под отговорност за ставалото в продължение на 40 години, то тогава тези документи са необходими. Също и за реабилитирането на жертвите, спрямо които е била извършвана неправда."

Тази цел е постигната от демонстрантите. На тях трябва да се благодари и за това, че тъмното минало на редица политици и сътрудници на държавни учреждения става обществено достояние.

Автор: М. Фюрстенау, В. Шопов / Редактор: Д. Попова-Витцел