Кралица Елизабет: коя е жената зад маската?

Не е лесно да бъде разбрана или сведена до един знаменател британската кралица - до такава степен личността й се разтваря в публичния си образ. Но и публичната личност не ни помага да я разберем. Всичко при нея е едно безкрайно повторение, 60 години все едно и също, едно образцово изпълнение, на което беше майсторка и майка й, Queen Mum. Колкото и да е парадоксално, това само допринесе за популярността им, тъй като англичаните, според историка Пол Джонсън, изпитват необикновено голямо уважение към хора, които продължително време са в състояние да вършат една и съща работа.

Цената на дискретността

Коя е жената зад фасадата на кралицата, могат да знаят само онези, които живеят или се срещат с нея. Единодушно е мнението, че когато иска, Елизабет може да бъде много недискретна и че много умело умее да иронизира, включително и да имитира, определени хора, предимно държавни глави, с които току-що е разговаряла. Понякога тя демонстрира своя хумор и пред по-широк кръг хора.

Но това са редки моменти. Като публична фигура, кралицата се движи в много тесен периметър, което понякога създава погрешното впечатление, че е лишена от всякаква личност. Това е цената за дискретността, която като крепостна стена обгражда британската монархия. Затова не може да има отговор и на въпроса "Какво мисли всъщност кралицата, какво е мнението й по темите на деня"? Според вярното наблюдение на историка Морис Шок: "Кралицата се радва на такъв успех, тъкмо защото не знаем какво мисли".

За разлика от изборните президенти, тя никога не държи политически речи, за разлика от тях, като конституционен монарх, тя е изцяло подчинена на парламента и на съответното правителство. По този начин обаче монархията стои над всякакви политически подозрения. Но на каква цена! Никой на този свят няма такъв опит в най-новата история както тази кралица, и то от 60 години насам. Елизабет е имала дванайсет министър-председатели, а като прибавим разговорите й с държавници и политици от целия свят можем да си представим какво би могла да разкаже тази жена, истинска историческа съкровищница! Но нищо от това не прониква до обществеността - Елизабет ще отнесе в гроба си всичко, което знае.

Тотално откачен

Вторият закон на мълчанието, освен мълчанието, което си налага кралицата, повелява никой друг да не разнася нищо от разговорите си с нея. От време на време в тази стена от дискретност се появява някоя пролука, защото винаги се намират недискретни и суетни хора. Така например в автобиографията си Тони Блеър описва уикенда, който прекарва в двореца Балморъл след погребението на Даяна през 1997, като "смесица от очарование и сюрреализъм, нещо тотално откачено". Да опишеш като utterly freaky срещата си с кралицата и нейното семейство? По-рано това би струвало главата на позволилия си подобна груба откровеност.

Отношенията на Елизабет с Блеър не бяха от най-добрите, макар и не така обтегнати както навремето с Маргарет Тачър. Никак не помогна на Блеър и това, че жена му Шери, известна с антимонархическите си възгледи, упорито отказваше да направи обичайния кникс по време на срещите си с кралицата. Тя й го върна с едно леко ужилване, което явно целенасочено пусна в обръщение: "Всеки път, когато вляза в една стая, където се намира и Шери Блеър, направо усещам как й се вдървяват коленете". Тук се вижда, че и кралицата - или дворът - знае как се нарушава етикетът, в случая повелята за дискретност, когато това служи на собствения интерес.