Коя е тази картина?

Сикстинската капела – Микеланджело

През 1508 папа Юлий II възлага на Микеланджело да изографиса тавана на Сикстинската капела. Роденият в Капрезе майстор приема с неохота работата, защото се смята за по-добър склуптор, отколкото художник. Първоначалната идея на папата е била да се изобразят дванайсетте апостоли. За Микеланджело обаче това е твърде елементарно и той нарушава неписаното правило, че на папски проект не се противоречи. В крайна сметка след повече от 4 години работа на тавана са изрисувани над 300 библейски фигури.

“Мона Лиза” - Леонардо Да Винчи

Леонардо е роден в края на XIV в. и е олицетворение на идеята за ренесансовия човек – той е архитект, художник, скулптор, инженер и изобретател. Шедьовъра си “Мона Лиза” създава в периода 1503-1506 г. Картината е портрет на Мона Лиза Дел Джокондо. От нейната загадъчна усмивка е бил пленен самият Наполеон, който окачва портрета даже в спалнята си. Днес шедьовърът се намира в Лувъра.

“Фокусникът” - Йеронимус Бош

Бош (или Босх) живее в края на XV в. и началото на XVI в. в Брабант, Холандия. Израства в семейство на художници. На 13-годишна възраст става свидетел на голям пожар, който изпепелява 4 000 къщи в родния му 'с-Хертогенбос. Това събитие се запечатва в съзнанието му и често рисува Ада. Основни сюжети на произведенията му са моралното падение и греховете.

“Борбата между карнавала и постите” - Питер Брьогел Стари

Брьогел е роден в началото на XVI в. или в холандския град Бреда, или в белгийския Бри, чието име на латински е Бреда. В ранното си творчество е повлиян от стила на Йеронимус Бош. Основни теми в картините му са пейзажи и епизоди от селския бит. Цялото му творчество е пропито от философия и хуманизъм. Брьогел е първият западен художник, който рисува пейзажите заради самите пейзажи, а не като фон на религиозни сюжети.

“Молещи се ръце” - Албрехт Дюрер

Роденият в Нюрнберг Албрехт Дюрер Младши е един от най-значимите творци на Реформацията. С навлизането на печатарската техника художникът вижда добра възможност да разпространява графиките си, като по този начин увеличава и приходите. Дюрер работи до последно, даже скицира симптомите на маларията, от която умира през 1528 г.

“Звездна нощ” - Винсент ван Гог

Холандецът Винсент ван Гог е един от най-значимите европейски художници на всички времена. Всичките си картини рисува в последните 10 години от живота си. Приживе постимпресионистът е напълно неизвестен, славата му се разнася в началото на XX в. Ван Гог има огромно влияние върху следващото мощно течение в живописта – Експресионизма. Картината “Звездна нощ” рисува в Сен Реми една година преди да се самоубие.

“Радостта от живота” - Анри Матис

Матис е един от големите художници на Модернизма. Роден е през 1869 в Льо Като Камбрези. Матис е един от създателите на Фовизма – течението, което отхвърля Импресионизма и прави революция в изобразителното изкуство. След като модата на Фовизма отминава, Матис се радва на голяма популярност, включително и в САЩ, което има благоприятно влияние върху материалното му положение.

“Герника” - Пабло Пикасо

Пикасо (заедно с Жорж Брак) е създател на кубизма, като в ранните си периоди е сюрреалист. Художникът е роден през 1881 г. в Испания. Въпреки силния субективизъм Пикасо е и обществено ангажиран. Пример за това е платното “Герника”, което изразява гнева и болката на твореца. През 1937 г., по време на Гражданската война в Испания, германски самолети жестоко бомбардират мирното селище Герника.

“Раят” - Марк Шагал

Шагал е роден във Витебск, Русия (дн. Беларус) през 1887 г. Въпреки че през 1922 г. емигрира на Запад и прекарва по-голямата част от живота си в Париж, родината играе голяма роля в творчеството му. Еврейският му произход и контрастите между Изтока и Запада оформят сюжети, изразени чрез кубизма и сюрреализма и създаващи един уникален стил, който не може да бъде сбъркан.

“Метаморфозата на Нарцис” - Салвадор Дали

Салвадор Дали е роден през 1904 във Фигерас, Испания. Той е художник, скулптор, график, бижутер, писател, режисьор, но най-вече – сюрреалист. Своя уникален стил той намира през 30-те години на миналия век. Основни теми в творчеството му са светът на подсъзнанието и сънищата. Затова в картините му често се появяват стапящи се часовници, горящи жирафи и малки слонове с дълги и тънки крака.

“Това не е лула” - Рене Магрит

Белгийският сюрреалист Рене Магрит е роден през 1898 г. Творчеството му е насочено към това да разграничи по-ясно реалността от изкуството - ябълката от красивата картина не може да бъде изядена, защото картината си е картина (например произведението “Това не е ябълка”). Така и тук, лулата не може да се изпуши, защото това е само картина, която се казва “Това не е лула”.

“Портрет на Майкъл Джексън” - Анди Уорхол

Анди Уорхол е роден в Питсбърг през 1928 г. Израства в семейство на словашки имигранти и отрано проявява артистични наклонности. През 1949 се премества в Ню Йорк, а през 60-те той става особено популярен, като рисува реклами за Кока-Кола и други американски марки. Ексцентричността на Уорхол е почти митологична. С неговото име се свързва и понятието Поп-Арт. Както казва самият художник: “Най-красивото нещо в Токио е МакДоналдс. Най-красивото нещо в Стокхолм е МакДоналдс. Най-красивото нещо във Флоренция е МакДоналдс. В Пекин и Москва няма нищо красиво.”