Косово - развъдник на ислямизъм?

Населението на Косово е около два милиона души. От 2012 година насам 316 косовари са напуснали страната, за да се присъединят към "Ислямска държава" (ИД). Включително жени и деца. Междувременно 58 от тях са убити, а 117 са се завърнали обратно в Косово, казва говорителят на вътрешното министерство Баки Келани. Общо 237 души са разследвани за участие в терористична дейност, включително извън Косово, за вербуване на бойци, финансиране и подкрепа на тероризма. От 2013 година насам са били арестувани 127 обвиняеми, сред които е възможно да има и водещи фигури. 

Подмяна на идентичността

Няма съмнение, че радикалният ислям се превръща в сериозен проблем за населеното предимно с мюсюлмани Косово, а косовските власти не са в състояние да овладеят положението - въпреки солидната международна подкрепа, която получават. Зад тези цифри се крият огромните обществени проблеми: бедност, 40% безработица и безперспективност. Към това се прибавя и растящото чувство на неудовлетвореност, което води до обръщането на много хора към радикална интерпретация на исляма, както никога преди.  

Според експерти по сигурността, до 50 хиляди косовари днес изповядват консервативния ислям. По-голямата част от населението са мюсюлмани - албанци, роми, турци, бошняци. Днес по улиците на столицата Прищина, както и в много други населени места в провинцията, се виждат все повече момичета и жени със забрадки - нещо, което само до преди 15 години беше абсолютно изключение. Дори и напълно забулените жени вече не са рядка гледка по улиците. Което показва, че традиционният, либерален ислям от османско време, за който са характерни мистиката и суфизмът, вече отстъпва пред по-строгите религиозни норми, нахлуващи на Балканите от Саудитска Арабия.

През лятото на 2016 година Институтът за политически изследвания KIPRED публикува студия за влиянието на религията върху косоварската идентичност. Според автора на проучването Лулцим Печи, 57 процента от албанците-мюсюлмани се идентифицират първо като албанци, а 32 процента се определят първо като мюсюлмани и после като албанци. "При тези хора ние виждаме силно изместване на идентичността от лингвистично-етническа принадлежност (т.нар. езикова нация) към религиозно-етническо общество", казва той за ДВ. Според политолога, ако този процес продължи да се развива, това ще означава край на албанската принадлежност - каквато я познаваме днес. По-лошо дори - това ще бъде краят на светското и прозападно Косово.

Чуждото влияние

Ислямизирането на албанците започна след края на войната в Косово. Саудитска Арабия, Кувейт и други ислямски държави инвестираха масивно във възстановяването и изграждането на нови джамии, изпращаха проповедници в Косово и подкрепяха финансово нуждаещи се мюсюлмани. Днес в Косово има 742 джамии. Има и други религиозни постройки, като например училища за изучаване на Корана.

Но заедно с парите и имамите в страната навлезе и един друг ислям. Политологът Агон Демяха, който е участвал в изследването на KIPRED, казва, че политиците и партиите в Косово дълго време са се отнасяли индиферентно и нерешително към този феномен. Социологът Смаил Хасани пък смята, че и образователната система има вина за това развитие, защото не прави нищо за да обвърже косовската идентичност с една толерантна, мултирелигиозна идентичност.

Представителите на ислямската общност отхвърлят тези обвинения. Теоложката Беса Исмаили казва, че нито един от косоварите от нейната общност не се е присъединил към терористичните милиции на ИД. Тя твърди, че войната в името на религията е неправилна, а също и че тази идеология никога не е била разпространена сред албанците. "Терорът няма нищо общо с вярата. Сред истински вярващите няма екстремисти. Вярата не е насилие, а любов", казва Исмаили.

Важната роля на Германия

Въпреки всички усилия за повишаване на информираността на гражданите, положението си остава тежко в косовското общество. Директорът на Центъра за изследване на сигурността в Косово Флориан Квехая вижда причините за това развитие в катастрофалното икономическо положение и слабите държавни структури. Младите хора не виждат перспектива и се чувстват изолирани в Европа. Затова те търсят други пътища. Според Квехая, ислямизирането може да бъде спряно само с цялостна стратегия, която да обхваща образованието на младите, избора на имами, медиите и архитектурата на сигурност в страната. Освен това Косово трябва да си сътрудничи по-добре със съседните страни, Македония и Албания например, и се нуждае от повече международна подкрепа - преди всичко от САЩ и ЕС, тъй като тези страни имат добро реноме в Косово.

Германия участва в Косово с военната си мисия от 700 войници в състава на силите Кейфор на ООН, както и със свои полицаи и експерти от мисията на ЕС ЕУЛЕКС - в подкрепа на правовата държава. Германия е тясно свързана с Косово и поради големия брой мигранти от Косово - 400 хиляди косовари живеят в Германия. Атентаторът, който застреля двама американски войници на летището във Франкфурт през 2011 година, беше дете на албански мигранти. А задържането на двамата братя-косовари, заподозрени в подготовката на терористичен атентат в мол в Оберхаузен, показва какъв голям проблем за Германия представлява радикализирането в Косово.