Косово наникъде

Пешеходната зона в центъра на Прищина е любимо място на местните - за разходки, за покупки и всякакъв вид забавления. Мястото е пример за това как иска да изглежда Косово - като истинска държава със светска столица и европейски стил на живот. Съвсем не на всички обаче им е до забавления. 34-годишният Диртон, например, разказва, че е служител по сигурността и това му носи 140 евро месечно.

Принципно не би трябвало и да е недоволен, щом 70 процента от косоварите са безработни, както сочат данните на Световната банка. След като плати обаче 90 евро наем, на Диртон не му остава много. Желанието му е да има пълноценен живот, перспектива и семейство, но за момента оцелява само благодарение на траншовете от роднини, живеещи в Германия. Опитвал е няколко пъти да избяга, но неуспешно.

През Сърбия към Европа

Когато няма перспектива, заминаването определено е идея. От миналата есен насам 50 хиляди млади косовари са избрали именно този път, гласят официалните правителствени данни. Според други източници, броят на избягалите е дори 100 000. Плащат между 2 и 3 000 евро на каналджиите, които ги превозват с автобус до Сърбия, откъдето пресичат пеша външната граница на ЕС към Унгария.

Мнозина стигат до Европа, но и на мнозина им се налага да се върнат - тъй като в Косово вече има мир и основания за искане на убежище няма. Някои са запазили имуществото си, но има и други, които са продали всичко на заминаване. "В тези случаи се намесва държавата. Но за съжаление не сме в състояние да дадем много пари за завърналите се. В политически план Косово е сигурна страна. Само в икономически нещата не вървят толкова добре. Затова и хората заминават", обяснява вътрешният министър на Косово Скендер Хюсейни, за когото младите хора са надеждата на страната.

В очакване на промяната

24-годишната Штроера, която току-що е завършила икономика, търси засега бъдещето си в Косово. "Ситуацията в момента наистина е тежка. Но аз вярвам, че нещата ще се променят. Трябва да работим за това, а не просто да напускаме страната по икономически причини. В сравнение с миналото днес все пак е по-добре." Штроера би искала да работи за някоя от международните организации, базирани в Косово - ООН, ЕС или НАТО.

Доверието в ЕС обаче се пропука сериозно, откакто младият журналист Веби Кайтази от вестник "Коха Диторе" разкри наличието на корупция точно там, където би трябвало да се води борбата срещу нея - в мисията ЕУЛЕКС, предназначена да помогне за установяването на върховенство на закона. Сега срещу няколко служители на ЕУЛЕКС тече разследване, а Катаци бе удостоен от ЕС с награда за разследваща журналистика. Но това не увеличава неговия оптимизъм: "Досега не се е случило нищо и нищо няма и да се случи. Смятам, че този случай някакси ще бъде потулен. И предполагам, че на тези хора няма да бъде потърсена съдебна отговорност".

Всичко е по старому

Според корупционния индекс на "Трансперънси интернешънъл" Косово заема 110-то място след държави като Китай, Молдова и Джибути. И макар ограничаването на корупцията да е сред изискванията на ЕС за предоставянето на Косово на кандидатски статут, до момента няма резултати. Водещите постове на двете големи партии са заети от бивши офицери на АОК, разпределили си благата след войната.

Инвеститорите от Европа биха дошли с удоволствие, но според тях бизнес климатът не е благоприятен. И тъй като и правната система и до днес е все така корумпирана, не се знае дали в крайна сметка ще си получиш парите, оплакват се европейските фирми и банки. Както обичайно, когато в една страна има корупция, всички негодуват срещу нея и всеки сочи другия с пръст. Царят разочарование и безпомощност, включително сред младите хора.

Затова служителят по сигурността Диртон е твърдо решен отново да опита късмета си и да замине за Германия, в краен случай без виза. Не го възпира дори вероятността да попадне в затвора, както в последните два пъти. Изобщо не вярва, че нещо в икономическата ситуация скоро ще се промени, нито пък - че ще настъпи край на корупцията.