1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Коронавирус: Превръща ли се Саксония във второ Бергамо?

19 декември 2020

Броят на заразените в Саксония нараства неудържимо, болниците са препълнени, обмисля се и забрана за излизане. Въпреки наложения локдаун, пандемичната картина остава тревожна. Превръща ли се Саксония във второ Бергамо?

https://p.dw.com/p/3mx6Z
Хеликоптер, превозващ пациент с Ковид-19, е кацнал пред клиниката в Цитау, Саксония
Хеликоптер, превозващ пациент с Ковид-19, е кацнал пред клиниката в Цитау, СаксонияСнимка: Daniel Schäfer/picture-alliance/dpa

Новините от Саксония са тревожни: в тази федерална провинция – най-засегнатата от коронавируса в Германия в момента - седмично се регистрират по над 400 новозаразени на 100 000 души. А в три общини тази стойност дори надхвърля 600. За сравнение: средно за Германия показателят е 179 новозаразени на 100 хиляди жители.

На 16 декември Германия влезе в локдаун, а Саксония - дори два дни преди това. Магазините, училищата и детските градини са затворени, а хората би трябвало по възможност да си стоят вкъщи. Което обаче съвсем не се случва: мобилността в Саксония е най-висока в цялата страна. Поради това местното правителство обмисля още по-строги мерки, включително районите с най-висок брой заразени да бъдат блокирани.

Ще помогне ли локдаунът?

Тази идея породи бурни дискусии. Министър-председателя Михаел Кречмер се опита да внесе успокоение, като каза, че още нищо не е решено. Специален кризисен щаб бил анализирал общините с най-много случаи и предстои този анализ да се оцени. Освен това трябва да се изчака отражението на локдауна, което ще е ясно едва след 10 до 14 дни.

Кметът на Бауцен Александър Аренс
Кметът на Бауцен Александър АренсСнимка: Sabine Kinkartz/DW

Почти всички огнища на коронавируса в Германия се намират в Саксония, и най-вече в югоизточната част на провинцията - там, където граничат Германия, Чехия и Полша. Десетки хиляди хора, които работят в някоя от съседните държави, преминават границата ежедневно. Както посочва Александър Аренс, кмет на град Бауцен, от неговите 40 000 жители половината пътуват всеки ден на работа зад граница.

Саксонското "Бергамо"

Много от саксонските клиники работят на ръба на възможностите си – липсват и легла, и медицински персонал. Именно поради това още в началото на декември саксонският депутат Маркус Вандервиц заговори за „саксонско Бергамо“ по подобие на блокадата, наложена в Италия през пролетта. В момента в източната част на Саксония например липсват 60 процента от персонала, тъй като хората са болни или са под карантина.

Междувременно дори се заговори за триаж, т.е. на кого от пациентите да се помогне най-напред – едно решение на живот и смърт.

Мерките срещат съпротива

Хората в Югоизточна Саксония не приемат много охотно разпоредбите и ограниченията – както се вижда, по улиците има хора, които не носят задължителните маски, или пък носят маските си под носа. Ако ги заговориш, те отбягват и не се спират. Други признават в разговор, че се съмняват във високия брой новозаразени и така и така не вярват на медиите. В един от местните магазини за играчки хората без маски са особено добре дошли, тъй като собственикът е от тези, които открито призовават към отпор на въведените заради пандемията ограничения.

Източната провинция Саксония на картата на Германия
Източната провинция Саксония на картата на Германия

Разбиране проявяват хората, които са се разболели от Ковид-19 или имат случаи в семейството или сред приятелите. Един възрастен мъж признава, че първо не искал да вярва, че вирусът е опасен, но променил мнението си, след като дъщеря му, служителка в болница, му обяснила положението. 

"Ще прибегнем и до най-крайни средства" 

В този контекст кметът на Бауцен Александър Аренс се опасява, че затягането на ограничителните мерки няма да бъде прието лесно. „Такова прилагане на мерките, каквото е възможно в Китай, тук няма да се получи.“ Обяснението му е в опита от миналото и ГДР, когато социалистическата държава детайлно нареждаше какво е разрешено и какво – не. „Днес хората са по-самоуверени, отколкото преди 30 години, и вече не искат да се покоряват. Трябва да работим в много по-голям степен със смислени указания.“

Но Аренс си дава сметка, че в един момент указанията ще се окажат недостатъчни. „Намираме се в ситуация, в която ще трябва да прибегнем и към най-крайното средство, за да не допуснем числата да продължат да експлодират“, казва той.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата