1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Комунизмът и фалшификациите

Георги Папакочев28 ноември 2013

Онова, което наричаме "памет за комунизма", продължава да бъде изкривявано и това ще има много лоши последици за България - така звучи едно от мненията, изказани на форум, който бе организиран от Комисията по досиетата.

https://p.dw.com/p/1AQ5a
Снимка: AP

Ханс Алтендорф от Федералната агенция за архивите на Щази е убеден, че „за миналото трябва да се каже истината. Само тогава хората биха могли да простят. Истината дава възможност за опрощение, но тя в никакъв случай не слага черта върху онова, което се е случвало в годините на тоталитаризма”, казва Алтендорф, който беше един от участниците в международната конференция „Преходът в Източна Европа през документите на комунистическите тайни служби”, организирана от българската Комисия по досиетата.

Гласът на тайните служби

Според председателя на СЕМ доц. Георги Лозанов, медийният дебат за тайните комунистически служби преминава през три етапа - банализация, нормализация и идеализация. „Отрицателното отношение към ДС с времето се е трансформирало в нещо нормално и то не интересува никого вече, гласовете на бившите служители и агенти на тайните служби днес продължават да звучат мощно в общественото пространство, а самия дебат се води основно от хора с принадлежност към тайните служби, които величаят своята патриотична и свързана с националната сигурност дейност. В техните категорични гласове няма и нотка на съмнение, което означава, че са убедени в собствената си правота. От друга страна информацията, с която Комисията по досиетата вече обилно зареди обществото, не успя да създаде консенсусно отношение към миналото, тъй като механизмите за обществена оценка бяха блокирани”, констатира Лозанов.

Литературният критик доц. Пламен Дойнов от НБУ акцентира в изказването си върху мисълта на Хораций „Имай смелостта да знаеш”. Само че в българското законодателство има параграфи, които не дават възможност да се сподели публично натрупаното знание, припомня Дойнов.

Преди няколко години известна историчка от БСП заяви публично, че досиетата на ДС всъщност не представляват съществен исторически източник и имат само някакъв „сензационно-морален информационен аспект”. „Оказа се, че това е един вид предварително пусната димка, защото когато димът се разсея, ние видяхме, че през досиетата можем да реконструираме голяма част от реалностите в някогашната НРБ”, посочва доц. Пламен Дойнов.

Bulgarien Todor Jivkov Plakat
Немалко хора в България тъгуват по времето на ЖивковСнимка: BGNES

Незнанието за комунизма

„Днес ние историците работим не с памет, а с изключително добре функционираща схема за производство на незнание за комунизма”, казва на свой ред проф. Евелина Келбечева от Американския университет в София. Според нея става дума за отлично организирано академично замитане и в крайна сметка фалшифициране на общественото знание за комунизма. „Това се нарича нормализиране на дискурса за комунизма”, казва проф. Келбечева и цитира текст от декларацията на юридическата комисия на НС от март 2008 година, в който масовите убийства непосредствено след 9-и септември 1944 година са определени като „законно отмъщение срещу фашистите в България”.

„Разказът, че БКП всъщност е била терористична организация, командвана от Москва, все още е напълно невъзможен за българската историография, след като България е шампион по носталгия по комунизма. Страшното изкривяване на онова, което наричаме „памет за комунизма”, а то е всъщност добре обработено незнание за комунизма, продължава да се случва и това невежество ще има много негативни последствия за българското общество”, смята Келбечева.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми