Колко санкции още може да понесе Русия?

В началото на март европейските държавни и правителствени ръководители одобриха план със санкции срещу Русия. Като първа стъпка Брюксел спря преговорите с Москва за визови облекчения и за подписването на ново двустранно споразумение. След това ЕС наложи забрана за влизане в Общността и замразяването на активи на определени лица - първоначално в списъка фигурираха имената на 33 души от Русия и Украйна, но на 28 април към тях бяха прибавени още 15 лица. Сред тях е и руският вицепремиер Дмитрий Козак, координатор на политиката на руското правителство в Крим. Към момента в европейския "черен списък" има общо 48 руснаци с наложени санкции заради кризата в Украйна.

Ако ЕС прецени, че Русия продължава да дестабилизира ситуацията в Украйна, Брюксел може да наложи и по-сурови санкции. Поне това предвижда планът на европейските лидери, приет през март. Става въпрос за икономически санкции, макар че засега не е известно какво точно се крие зад тази формулировка. Знае се само, че в момента ЕС се опитва да изработи съвместна позиция на всичките си 28 страни-членки.

САЩ също наложиха санкции срещу Русия. Американският списък с лицата от обкръжението на руското ръководство с наложени визови ограничения и замразени активи е още по-дълъг от европейския. На 28 април той беше разширен с още 7 души, сред които попадна и шефът на петролния концерн "Роснефт" Игор Сечин. Наказателни мерки важат също и срещу банката "Россия", както и срещу 17 фирми, които по данни на американското правителство са свързани с руския президент Владимир Путин. Освен това са наложени и ограничения в износа на високотехнологични продукти, които биха могли да бъдат използвани от руските военни. В случай че Русия продължи да дестабилизира Украйна, биха могли да бъдат въведени и допълнителни санкции, които ще засегнат ключови отрасли на руската икономика.

Как реагира Москва дотук?

Кремъл се отнасяше първоначално пренебрежително и дори с насмешка към мерките на Запада. Така например една част от лицата с наложени забрани заявиха, че за тях било чест да попаднат в списъка на санкционираните. След това обаче Москва започна да плаши с ответни мерки. "Трябва да призная, че с тези санкции започват да ни лазят по нервите", заяви във вторник руският вицепремиер Дмитрий Рогозин. По неговите думи Западът не разбирал, че санкциите могат да се превърнат в бумеранг. Не закъсня и реакцията на руския президент, който предупреди, че от това може да пострадат големите западни компании, които развиват дейност в Русия. "Ако това продължи, ще трябва да преразгледаме условията, при които чуждите фирми работят в Русия. И най-вече на онези от тях, заети в ключови сектори като енергетиката", закани се Владимир Путин.

Руският петролен гигант "Роснефт" работи с редица западни компании, сред които са американската "ExxonMobil", норвежката "Statoil", италианската "Eni" и германската "E.ON". От 2007 година насам германската фирма е инвестирала в Русия 6 милиарда евро - основно в изграждането на нови електроцентрали.

Колко болезнени са санкциите за Русия?

Наложените дотук санкции имат различни ефекти. Така например прекратените преговори с Москва за визови облекчения и за подписването на ново двустранно споразумение имаха по-скоро символичен характер. Запорирането на банковите активи и забраната за влизане на територията на ЕС пък засягат твърде тесен кръг от хора. Освен това засегнатите лица вероятно са преместили навреме парите си на друго място.

"Косвено обаче санкциите могат да започнат да тежат на Русия", смята Сюзън Стюарт от берлинската фондация "Наука и политика". "Вече има отлив на капитали, много инвеститори се колебаят дали да влагат повече пари в Русия, а националната валута - рублата - поевтиня", посочва експертката за Източна Европа. Всичко това е в резултат на несигурността, породена от кризата и наложените санкции срещу Русия. "Отражение ще има и върху руската икономика", добавя Стюарт. МВФ вече понижи прогнозата си за икономическия ръст на Русия за тази година от 1,3 на 0,2 процента.

Специалният пълномощник на германското правителство за Русия Гернот Ерлер смята, че ако санкциите бъдат разширени, Русия ще отговори с ответни мерки. "Това повдига въпроса дали не сме близо до влизане в спиралата на санкциите, което на практика ще представлява връщане към времето на Студената война", заяви Ерлер. Сюзън Стюарт също смята за "много вероятно" Русия да отговори с ответни санкции. Въпреки това тя залага на твърд подход спрямо Москва. Според нея, по-суровите санкции биха могли да принудят Русия да размисли. "Ако се задоволим с тези слаби санкции, при положение че Русия анексира Крим и продължава да дестабилизира положението в Източна Украйна, то това ще ѝ позволи да продължи да действа по същия начин", казва Стюарт. "А това означава, че скоро може да бъде застрашена целостта и на други държави - като Молдова или Грузия", предупреждава експертката.