Кой финансира Макрон и Льо Пен?

Добре изестно е, че президентската предизборна битка в САЩ е скъпо удоволствие: Хилари Клинтън похарчи 1,2 милиарда долара, а победителят Доналд Тръмп се задоволи с половината - 647 милиона. Знае се, че двамата съперници са получили от богати бизнесмени и други частни лица дарения от над 20 милиона. Суми, с които би могла да се финансира цялата предизборна борба във Франция! Там всеки един от кандидатите за президентския пост има право да похарчи за първия тур най-много 16,8 милиона евро. А за втория тур - с пет милиона повече, т.е. по 22,5 милиона евро на кандидат. Само че във Франция законът забранява паричните дарения за предизборни кампании. В такъв случай: кой финансира Еманюел Макрон и Марин льо Пен?

Френското избирателно законодателство ограничава не само общите разходи, но определя и кой има право да подкрепя финансово кандидатите. Отделните лица имат право да правят дарения за определена партия от максимум 7500 евро на година, а за предизборната кампания на определен кандидат за президентския пост са позволени максимум 4600 евро. Фирми и други юридически лица, с изключение на партиите и политическите движения, нямат право да финансират кандидатите. "По този начин законът ограничава нежеланото външно влияние и същевременно гарантира равните шансове на кандидатите", казва политологът от университета във  Фрайбург Маркус Обрехт. "И така погледнато, това е разумно правило", споделя той.

Единични дарения и големи заеми

Подробностите за начина, по който кандидатите са финансирали кампанията си, стават известни едва след изборите. Тогава те са длъжни да се отчетат пред Националната комисия за политическо финансиране и разходи. "Едва тогава човек може да разбере какви са били действителните размери на приходите и разходите по кампанията", казва Маркус Обрехт.

И все пак: някои цифри са известни още дега. Движението на Еманюел Макрон "Напред!" е получило до края на март дарения в размер на 9 милиона евро. Даренията са от 35 000 отделни лица, които са дарили средно по 257 евро. През март Макрон заяви, че е взел личен заем от 8 милиона евро от една френска банка, чието име обаче остава в тайна. За Франция това не е необичайно. "Кандидатите могат да вземат заеми от банки, фирми и частни лица. А това може да бъде и начин за заобикаляне на правилата. Защото не винаги е ясно при какви условия се взети заемите", обяснява главният редактор на френското списание "Алтернативна икономика" Гийом Дювал в разговор с ДВ. След изборите държавата възстановява почти половината от разходите на всеки кандидат, който е спечелил минимум пет процента от гласовете. Впрочем, и левият кандидат Жан-Люк Меланшон е взел заем от 8 милиона.

Досега Марин льо Пен не е оповестила никакви подробности около финансирането на изборната си кампания. За разлика от Макрон обаче, Марин льо Пен може да разчита на подкрепата на една утвърдена партия - на основаната през 1972 година от баща ѝ "Национален фронт". Макар че изборната борба не може да бъде финансирана само от вноските на 85-те хиляди партийни членове. В момента финансирането на "Национален фронт" е обект на разследване. Френската прокуратура проверява дали партията не е нарушила законовите разпоредби за партийно финансиране през миналите години. Има неизяснени въпроси и около партийните заеми на "Национален фронт". През лятото на 2016 година партията е подала молба за кредит от 3 милиона евро в една руска банка. А още през 2014 година Марин льо Пен е взела заем от руска частна банка в размер на 9 милиона евро. Досега не е известно нищо около условията за погасяване на кредита. Знае се обаче, че на 24 март 2017 година руският президент Владимир Путин прие Марин льо Пен в Москва, а това беше нейното четвърто посещение в Кремъл.

Френската прокуратура води разследване срещу Марин льо Пен и във връзка със злоупотреба с поста ѝ като депутат в Европарламента. Твърди се, че тя е поставяла на своите сътрудници, получаващи заплати от Брюксел, задачи, свързани с партията ѝ "Национален фронт". След разследване на антикорупционната агенция ОЛАФ, Европарламентът сне депутатския ѝ имунитет.

Любопитни подробности

Не само името на Льо Пен е свързано със скандали. През март 2017 Жан-Жак Мура, съветник по въпросите на здравеопазването на Еманюел Макрон, бе принуден да подаде оставка, тъй като стана ясно, че фармацевтичният концерн "Servier" е финансирал участието му на десетки конференции.

Впрочем, французите предполагат, че Макрон има доста влиятелни покровители сред бизнес-средите покрай предишната си дейност в инвестиционната банка "Ротшилд". Бившият президент Саркози също имаше много богати помагачи. За изборната си кампания през 2012 година той похарчи значително повече пари от разрешеното от закона. След което трябваше да отговаря пред съда. Жак Ширак пък, предшественикът на Саркози, беше осъден на две години условно през 2011 година, защото като кмет на Париж през 1990-те години е плащал с пари от градската хазна на сътрудници, които не работели за градската администрация, а за неговата партия.