Кой тъгува по НРБ

Преди брони дни лидерът на новосформираната партия "България без цензура" Николай Бареков предложи да бъде върнато "старото име" на България от 1946 година, когато по волята на Йосиф Сталин и Георги Димитров окупираната от Червената армия страна става "Народна република". Според политолога Антон Тодоров тази идея е абсурдна. "Подобно предложение би било немислимо в страна като Германия. Представяте ли си някоя законна германска партия или политическо движение публично да предложат наименованието ФРГ да се смени с "Райх"", коментира той.

"При това приказките на Бареков, изречени в компанията на роми и кебапчета, не са толкова безобидни дори като глупост, защото само преди месец и половина съратникът му и бивш служител на Народната милиция Росен Петров предложи възстановяването на Държавна сигурност. Така че тук не става дума само за абревиатурата НРБ. Всъщност партията на Бареков и Петров се оказа продукт на българския задкулисен доктор Франкенщайн. В нея има такова скърпване на привидно напълно несъвместими части, че човек се хваща за главата. В ръководството на "България без цензура" са както бившият син депутат (и министър в правителството на СДС) Васил Василев, така и крайният левичар и поклонник на Че Гевара Ангел Славчев!", изтъква политологът. "Не дай си Боже, тази партия да се окаже ключ към следващото правителство в България, какъвто се оказа неподозираната от никого преди година за подобна роля реставраторска партия "Атака"", казва Антон Тодоров.

Престъпленията на комунизма

По повод предложението на Николай Бареков, проф. Евелина Келбечева от Американския университет в Благоевград напомня за приетия преди 14 години от Народното събрание закон, който обявява за престъпен комунистическия режим, създал и управлявал НРБ в продължение на 45 години. "Неговите жертви са над 300 000 души – от първите масови екзекуции без съд и присъда през съдебните убийства на т.нар. Народен съд до ненаказаните и до ден днешен убийства в 83-те български концлагери, случвали се ежедневно дори далеч след смъртта на Сталин. Хората не знаят за трите фалита на НРБ, за това как Тодор Живков предава на СССР 23 тона злато, натрупано като резерв от Третото българско царство. Вместо това по медиите се изявяват историци от Държавна сигурност, които обясняват като голям успех на НРБ кражбата на 250 чуждестранни патенти", припомня проф. Келбечева.

Политологът Антон Тодоров добавя, че случващото се в посткомунистическа България е прекрасна илюстрация на известната мисъл за комунизма, според която той е нещо като "националсоциализъм с повече късмет". "Отърваването без наказания на основните комунистически престъпници и дори на редовите садисти от епохата на НРБ по време на безплодните наказателни процеси през 1990-те години е сред причините за липсата на "котва" в изказванията на политици като Бареков", казва той. Професор Келбечева пък смята като основен фактор за жизнеността на митовете за "Народната република" генетичната връзка между комунистическата номенклатура и управляващата сега в България посткомунистическа олигархия.

Къде са корените на злото

Защо обаче толкова много българи все още изпитват носталгия по времето преди 1989? Според историчката Евелина Келбечева и политолога Антон Тодоров, големият проблем в осмислянето и справянето с комунистическото минало на България е в начина, по който се преподава историята в училище. Двамата са на мнение, че "този проблем е буквално заметен под килим от равнодушие и носталгия по времена, в които са извършени чудовищни престъпления спрямо България и нейните граждани". Те изтъкват, че въпросите по история на периода след Първата световна война не са залегнали в матурата и дори понякога изобщо не се преподават, за да се спести време за преговор по "горещите теми" от зрелостния изпит.

"Единствено в няколко елитни гимназии и университети историята на НРБ и на комунизма се преподава в достатъчна степен. Това е причина абитуриентите и дори абсолвентите да показват невероятно невежество по въпроси, свързани с близкото минало на България. По-малко от един процент от младежите на възраст до 35 години са чували, че в страната им е имало десетки управлявани от садисти концентрационни лагери, а 80 на сто не могат да свържат българския комунизъм с нещо конкретно. Те не знаят нищо за гигантските грабежи, убийствата, безследно изчезналите, доносниците и националното предателство. Вместо това им се предлагат митовете за "безплатните екстри" на соца, които ще бъдат плащани и от следващите поколения като външен дълг на България. Така страната остава шампион не само по бедност, но и по амнезия сред бившите държави от Съветския блок", заключава проф. Евелина Келбечева.