Кой обезобразява Черноморието?

Гледна точка на Ясен Бояджиев:

Карадере, Яйлата, Шабла, Дуранкулак, Иракли, Камчийски пясъци, Корал... Това са част от точките, които очертават „фронтовата линия” в тази битка - определят ги като последните незастроени или във всеки случай необезобразени докрай места по Черноморието. Може със сигурност да се каже, че преди години ги спаси икономическата криза. Сега явно кризата е отминала и атаките се редуват една след друга. Обикновено багерите и бетоновозите атакуват по празници, надявайки се може би, че бдителността на „противника” е приспана заради почивните дни - така стана и този път с двете бетонни плочи (първите от планираните общо 16) на къмпинг „Юг” в северната част на залива и плажа Корал. Защитаващите брега граждани обаче познават този „номер” отдавна.

Държавата твърди, че е на тяхна страна с институциите и законите си. За пореден път се оказва обаче, че това не е толкова просто. Защото ако ви се струва например, че виждате морска вода, пясъчен плаж и пясъчна дюна, това съвсем не означава, че в същия момент институциите и законите виждат същото. Както се казва: теорията е едно, практиката - друго, а животът - съвсем трето. Доказва го прекрасно историята с бетона върху пясъка на къмпинг „Юг”. Тя е толкова сложно преплетена, че, подозирам, е объркваща дори и за подготвени юристи. Какво остава за останалите.

Не винаги плажът е плаж, а дюната - дюна

От една страна бетонът е в очевидно нарушение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, защото е на по-малко от 100 метра от морето, при това практически на плажа или върху неразличимата от него пясъчна дюна, които би трябвало да са публична държавна собственост. От друга страна обаче този закон „не лови” бетона, защото от 2004 година - тоест, преди законът да влезе в сила, за това място (на което тогава, разбира се, не е имало бетон) по силата на друг закон - за устройството на територията - е имало т.нар. Подробен устройствен план (ПУП), който превръща неурбанизираната територия в урбанизирана. Тъй че мястото, което междувременно се е превърнало в частен имот, е в т.нар. „заварено положение”.

От тази гледна точка бетонът се оказва законен в рамките на Закона за устройството на територията. Макар да изглежда като плаж, теренът не е плаж. Дюната, която се вижда, пък не е дюна, а „навявания” в частен имот, чийто собственик може да строи.

От тази гледна точка издаденото през 2012 година от главния архитект на община Царево разрешително за строеж би трябвало да е законно. По подобен начин законни изглеждат и издадените 35 строителни разрешения за съседната, значително по-голяма южна част на плаж Корал - една от най-грандиозните далавери с продаване, препродаване и „усвояване” на защитена територия край морето, спряна (поне засега) благодарение на дългогодишната гражданска съпротива, но така и ненаказана, въпреки че е подробно описана и документирана.

Именно под граждански натиск властта все пак намира начин (чрез Строителния контрол в Бургас) да спре всички строителни разрешения на Корал въпреки тяхната „изрядна законност”. Защото се оказва, че, първо, нямат изискваните от друг закон договори за присъединяване към електрическата и ВиК мрежа и, второ, Оценките за въздействие върху околната среда (ОВОС) са остарели и вече невалидни, защото не отговарят на друг закон - за биологичното разнообразие. Инвеститорите обжалват спирането. Бургаският административен съд отхвърля жалбите за 35-те строителни разрешения в южната част на Корал. Друг състав на съда обаче постановява, че отмяната на разрешителното за съседния терен в къмпинг „Юг” е незаконосъобразна. Съдът приема, че то не отговаря на Закона за биологичното разнообразие, но затова пък отменилият разрешителното Строителен контрол не е заинтересована страна по този закон. Кой знае защо присъстващият на делото представител на „заинтересованата страна” - екоминистерството - не е реагирал. Решението на съда не подлежи на обжалване, защото днешните управляващи по време на първия си мандат с поправка в Закона за устройство на територията кой знае защо са отменили двуинстанционното производство при обжалванията на строителни разрешения.

Затова сега пак под обществен натиск се налага да се намери друг начин, за да се докаже, че „законното” е незаконно - липсва оценка за съвместимост по Закона за биологичното разнообразие.

Дюна има, дюна няма

Заради тази липса административно строежът е спрян временно. Щеше да бъде и за постоянно, ако дюната, която се вижда, беше дюна. По документи обаче тя не е.

Още от 2008 година Законът за устройство на Черноморското крайбрежие изисква изготвянето на специализирани карти на плажовете, които биха могли да бъдат най-сигурното оръжие срещу незаконното застрояване. Изготвянето им започна четири години по-късно и трябваше отдавна да е приключило. Нещо повече - след скандала „Дюнигейт” с продадените 29 декара пясъчни дюни в Несебър, върху които по Коледа през 2012 година започна строителство на жилищен комплекс, Народното събрание задължи Министерския съвет да добави в кадастралните карти „забравените” до този момент дюни. Крайният срок беше 1 октомври 2014 година. След това картите трябваше да станат и публични.

Те обаче бяха качени в интернет чак миналата седмица - след като гръмна и скандалът с къмпинг „Юг”. На всичко отгоре се оказа, че в тях се виждат само границите на морските плажове. Дюни така и не са добавени почти никъде. Обяснението на екоорганизациите за огромното закъснение и за тази липса звучи съвсем логично - държавата се страхува да признае, че голяма част от дюните и другите защитени природни зони са незаконно заменени или приватизирани в нарушение на конституцията и законите. Пък и тогава ще се види от кого и в чия полза е направено това.

Как се забърква бетонът

Както ясно се вижда от цялата история, бетонът по българското Черноморие се забърква в една невъобразима машинария, съставена от необозрими, противоречиви, биещи се едни в други закони, наредби, подзаконови актове, разрешения, планове, заварени положения, съдебни решения и административни мерки, сътворявани и изпълнявани от куп компетентни и некомпетентни, отговорни и безотговорни министерства, инспекции, инстанции и контролни органи на най-различни равнища.

Всъщност, всички досегашни действия на държавните институции срещу варварското застрояване на Черноморието са били резултат от граждански натиск. Ако не бяха гражданите, отдавна всичко щеше да е бетонирано.

Някои ще кажат, че става дума просто за регулаторна немощ на държавата - колкото повече се опитва да въвежда ред, толкова повече се оплита в собствените си опити. Цялата работа обаче прилича повече на съзнателно и перфектно организиран хаос, в който всичко е възможно.