Защо КФН глоби "Икономедиа"

Българската народна банка (БНБ) и Комисията за финансов надзор (КФН) вече изгубиха доверието на хората. А то е задължително условие за тяхната ефективна работа. Зрелищното сгромолясване на Корпоративна търговска банка (КТБ) донесе на данъкоплатците няколкомилиардна сметка, но не причини абсолютно нищо на надзорните институции, допуснали това ограбване. Единствено подуправителят на БНБ, отговарящ за банковия надзор, бе отстранен от поста си, а депутати вече предложиха избора на негов заместник. И толкова.

Не така стоят нещата обаче с медиите, които активно разследваха аферата „КТБ“, публикуваха разкрития за връзки на депутата от ДПС Делян Пеевски с казуса, предоставиха на читателите си повече информация за поделянето на бизнеса между Цветан Василев и споменатия депутат и цитираха имената на конкретни фирми и банки от този сюжет. Сега тези медии си получават „заслуженото“.

"Кажи си източниците"

Още в края на 2014 година КФН поиска от „Капитал“, „Дневник“, „Медиапул“ и „Биволъ“ да разкрият източниците си за публикации по темата. В началото на 2015 година вече има и наложени наказания - общо 160 хиляди лева за „Икономедиа” - издателя на „Капитал“ и „Дневник“, както и 100 хиляди лева за „Алпико Пъблишинг“, която издава вестник и сайт „Зов нюз“ във Враца. Статията „Паниката е по-голяма от проблема“, публикувана от ”Капитал“, е оценена на 100 хиляди лева глоба. Точно толкова струва на „Зов нюз“ публикацията „Първа инвестиционна пред фалит?“. Разликите между статиите на двете издания са огромни - докато „Капитал“ разследва и анализира паниката около Първа инвестиционна банка (ПИБ), последвала затварянето на КТБ, „Зов нюз“ просто компилира съобщения от други медии за опашки пред клоновете и за злонамерена атака срещу банката. Общото обаче е, че и двете публикации по никакъв начин не са повлияли на пазара, а ПИБ не само че преодолява трудностите - включително и с държавна помощ, но в последващите дни дори повишава цените на акциите си.

Повод за наложените наказания са и жалби от фирмите „Водстрой 98“ и „Промишлено строителство холдинг“, за които „Капитал“ твърди, че са под контрола на Пеевски, а пък те, разбира се, си имат други собственици - според регистрите. И тук „пазарната манипулация“ остава видима само за КФН. В „Биволъ“ също получиха писмо, с което Комисията ги притиска да разкрият източниците си за серия публикации за ПИБ. Това само доочертава кръга от юридически и физически лица, чието разследване в медиите предизвиква спешна реакция от страна на КФН.

Нищо лично ли?

Медиите, които Комисията за финансов надзор „страхува“, имат и друг общ белег - това са изданията, които информираха своите читатели за факта, че преди три години председателят на КФН Стоян Мавродиев бе призован от прокурора по делото за пране на пари от наркотрафик срещу Евелин Банев-Брендо, защото подписът на Мавродиев фигурирал под документи на офшорни фирми, през които минавали част от сумите. Тогава Мавродиев не се яви, а Брендо бе осъден на първа и оправдан на втора инстанция. В Италия обаче получи 20-годишна присъда за участие в наркотрафик.

След острата реакция на „Икономедиа“ заради наложените глоби, самата КФН разпространи съобщение, в което индиректно споменава тази стара история. „Фактът, че единствено „Икономедиа” клевети регулатора за надзорната му дейност, говори за намерението на групата да се постави в привилегировано положение спрямо останалите журналисти, което е недопустимо и изкривява правилата.“

За да мълчат

Наказаните медии ще обжалват глобите. Но ефектът от всичко това е лесен за прогнозиране - вече всяка медия и всеки журналист ще имат едно на ум, когато решават дали да разследват данни за т.нар. престъпления на белите якички. И ще знаят много добре, че докато на надзорните институции никой няма да им търси отговорност, вестоносецът със сигурност ще бъде посечен. Така както БНБ уважи искането на четири банки и заплаши „Биволъ“ след публикуването на грамите от „Уикилийкс“, където бившият американски посланик Джон Байърли посочваше „гнилите ябълки“ сред българските банки. Така както отново БНБ поиска миналото лято не само глоба, но и до пет години затвор за журналистите, които разпространяват „заблуждаваща или невярна информация“, но и „други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението“. Този проект за промяна на Наказателния кодекс беше внесен от Йордан Цонев от ДПС и само бързата обществена реакция предотврати приемането му.

Това са новите форми на „медийна регулация“. Защото групировката, която народът нарече #Кой, интегрира в себе си политическо, икономическо и институционално влияние. На този етап единствената пречка пред редица държавни институции да обслужват групировката са именно въпросите, задавани от малкото независими медии. И тъй като #Кой не успя да изкупи абсолютно всички медии, сега иска да запуши устите им. За да не питат защо бялото е черно.