Козовете в кървавия покер на ИД

Почти две години джихадистката организация "Ислямска държава" (ИД) владееше град Фалуджа. В началото на годината иракската армия започна подготовка за завладяване на Фалужда и затягаше все по-силно обръча около иракската метрополия. През юни градът беше овладян отново от иракската армия. Сега иракчаните затягат обръча и около Мосул, градът чието завладяване през 2014 година минаваше за най-големият военен и същевременно символичен успех на ИД. По време на офанзивата си към Мосул армията вече си възвърна редица по-малки селища. Очакват се обаче нови ожесточени боеве за овладяването на Мосул. Специалният пълномощник на федералното правителство за Близкия изток Йоахим Рюкер заяви в средата на юли, че боевете за Мосул могат да принудят милиони хора да напуснат града.

В Сирия джихадистите също са в отстъпление. От началото на юни сирийската армия атакува контролирания от ИД квартал на град Алепо. При това изобщо не държи сметка за цивилните жертви. Сирийската армия безогледно обстрелва и жилищни сгради. Само през юни сирийските сили са обстрелвали 15 медицински заведения. Армията не щади и гъсто населените квартали.

Бруталността като стратегия

Както и през изминалите пет години, сирийският режим действа безогледно. Повечето наблюдатели заявяват, че именно сирийската армия е отговорна за големия брой жертви сред цивилните граждани. Терористите от ИД пък постват в интернет видеа на жестоките убийства, които извършват. Тази бруталност се действа обаче като бумеранг срещу ИД. С бруталността си срещу цивилните граждани ИД всява страх и ужас, но същевременно губи лоялността на хората в завладените от нея региони. Преди години сунитите в Ирак виждаха в лицето на бойците от ИД един вид защитници срещу господстващото шиитско правителство, но това очакване отдавна се превърна в пълно разочарование.

Никаква подкрепа от цивилното население

Всичко това води до бърз вътрешен колапс на господството на ИД навсякъде, където тя бива атакувана. Това разбира се не означава, че на мястото на джихадистите веднага ще дойдат светски сили. Много сирийци предпочитат една светска държава, но "колкото повече бруталният конфликт се пръвръща в религиозен, толкова по-малко ще бъдет и светсиките сили", казва ръководителката на бейрутското бюро на фондация "Хайнрих Бьол" Бенте Шелер. По същата причина и светските сунити в Ирак едва ли ще могат да се наложат в обозримо време. Много дълбоки са пропастите между религиозните групи. Спомените за насилието са заседнали дълбоко в съзнанието на сунити и шиити.

Правозащитни организации постоянно критикуват шиитските милиции в Ирак и Сирия заради бруталния им подход към сунитското цивилно население. Именно това може да създаде определена легитимност на ИД сред сунитите, пише в последния си брой списание "Шпигел". "Докато продължават убийствените въздушни удари на сирийските и руските ВВС и докато сунитите живеят в постоянен страх от шиитите, ИД може да се завърне дори и след тоталната загуба на своя "халифат", четем в "Шпигел".

Режимът на Асад и без това е твърде далеч от установяването на контрол върху държавната територия, казва Бенте Шелер. "Сирийската армия не е успяла да си възвърне контрола дори в някои предградия на Дамаск. Режимът не може да си възвърне завладените региони, въпреки подкрепата от Иран, Хизбула и Русия. Как тогава може да контролира цялата страна?", казва тя.

Раздяла със сектантството

В дългосрочен план обаче предизвикателствата са най-вече политически. Няма друг път, освен разграждането на религиозните вражди, както в Ирак, така и в Сирия. Това обаче може да стане само стъпка по стъпка в един процес, който ще трае години.Този процес трябва да отмени религиозно-политическия механизъм, с който злоупотребяваха през последните години режимът на бащата и сина Асад, режимът на иракския диктатор Садам Хюсеин и отчасти режимът на премиера Нури ал Малики. Сирия пък има дългосрочна перспектива само без Башар ал Асад. След години на безскрупулен тормоз срещу цивилното население, страната едва ли ще се примири с оставането му на власт. И докато тези предпоставки не се налице, двете страни няма да могат да се отърсят от политическото и религиозно насилие.