Когато парите не стигат за храна

Рано сутрин в Кьолн, квартал Холвайде: пред социалната кухня към католическата църква вече има опашка. Десетте доброволни сътрудници пълнят торбите на хората с плодове, зеленчуци, колбаси, сирене и други хранителни продукти. 80-годишната пенсионерка Хелга Дьоле сочи към скъпа опаковка с италианска шунка. "Някои германци просто тънат в излишък!", казва тя.

Хелга Дьоле обаче едва свързва двата края. И затова разчита на социалната кухня в Холвайде, която получава хранителни продукти от големи вериги супермаркети. Това, което магазините не могат да продадат, бива изпращано на различни социални организации, които се грижат за това продуктите да достигнат до социалните кухни в страната.

Допреди година и половина нуждаещите се в Холвайде са получавали всяка седмица по една пълна торба с продукти. Само че сега дажбата е намалена. "От години насам бедните стават все повече. Едва смогваме да им помагаме", казва социалният работник Михаел Мобмарц. "Сега нуждаещите се получават хранителни продукти веднъж на всеки 11 дни", обяснява той.

Момбарц е теолог по образование. Той организира срещи на безработни, координира събирането на дрехи и хранителни продукти. От близо 20 години той се грижи и за социалните кухни в Холвайде и в още един кьолнски квартал. Момбарц проверява доходите на нуждаещите се и определя кой има право на помощ от социалната кухня и кой не. "През 2014 броят на нуждаещите се силно нарасна", казва той.

И бежанци разчитат на социалната кухня

Сириецът Самер Хасну е в Германия отскоро. Той и жена му живеят на квартира в Холвайде и идват редовно в социалната кухня. "Мюсюлманин?" - пита го една от сътрудничките на кухнята, сочейки един пакет с шунка. "Това много добре", казва Хасну на развален немски и с плаха усмивка посочва зелената си щайгичка с хранителни продукти. Той не взима шунката.

При създаването на кухнята за бедни през 2004 в списъка на Момбарц е имало десет имена - днес те са 120. Сред тях са главно самотни майки, пенсионери и дълготрайно безработни. "Отскоро идват и бежанци, които живеят на квартира и биха могли да си готвят сами", казва Момбарц. "Нямало е проблеми между бежанците и другите, ползващи услугите на кухнята", бърза да допълни той.

Весна Томич му помага в социалната кухня от осем години. "В началото хората трябваше да свикнат някак с това, че им се налага да идват тук", казва Весна, която е родена в Хърватия. "Знаем, че бедността ги води тук, трябва им помощ." Като самотна майка с две деца Весна Томич също дълго време е разчитала на чужда помощ. "В Германия хората са солидарни, а и във всяка беда все намираш някакъв изход. Само трябва да не се отказваш да търсиш", споделя тя.

Бедните пенсионери на Германия

Момбарц мисли другояче. "Отначало хората се срамуват, че им се налага да идват тук, често плачат. Когато гледам особено по-възрастните хора, които цял живот са работили, а сега за храна и други ежедневни разходи им остават не повече от 100 евро месечно, си мисля, че в страна като Германия не би трябвало да е така", казва той.

75-годишната Зигрид Гига е една от тези бедни пенсионери. Докато слага в торбичката си курабии и шоколад, тя признава, че ако не е социалната кухня, би й се налагало да се лишава от много неща. Ян Хофман е далеч по-млад от нея. Той тъкмо е получил своята торба. "Надявам се, че скоро няма да ми се налага да идвам тук", споделя Ян. Той дълго време е бил безработен, но след няколко седмици щял да има работа. "И такива неща се случват, за щастие", казва Момбарц. "Хората идват и с радост ни казват: Намерих си работа."

За съжаление, броят на онези, които успяват да се измъкнат от безработицата, е доста малък. А и дори тези, които са си намерили някаква работа, често отново остават безработни. И тогава нямат друг избор, освен пак да се нареждат на опашката пред социалната кухня.