Когато падаха бомбите
Преди 15 години започват бомбардировките на НАТО срещу Сърбия. Те слагат край на престъпленията срещу албанците в Косово, но взимат множество цивилни жертви. И до днес военната намеса е повод за ожесточени спорове.
Белезите от войната
В края на 1990-те конфликтът в Косово започва да се изостря все повече. Десетки хиляди са принудени да търсят убежище. След като всички опити за примирие в региона се провалят, на 24 март 1999 НАТО започва въздушни атаки над сръбски военни бази и други стратегически цели. Единайсет седмици по-късно Слободан Милошевич капитулира.
Провал на преговорите
Още в средата на 1980-те в Косово избухват протести срещу опитите на Белград да ограничи правата на албанското мнозинство. През 1990-те репресиите от сръбска страна силно нарастват. Ибрахим Ругова, един от основателите на Демократическата лига на Косово (водеща началото си от 1989-та), а по-късно и президент на Косово, се опитва да подтикне Слободан Милошевич към смяна на курса. Напразно.
Партизанска война
В Косово се сформира въоръжена съпротива. Самопровъзгласилата се Армия за освобождение на Косово (AOK) започва безмилостна партизанска война. АОК извършва насилствени нападения както над сърби, така и над албанци, смятани за предатели. Сърбия отвръща на терора с терор като подпалва къщи и плячкосва магазини. Стотици хиляди бягат от родните си места.
Системни гонения
С времето войната става все по-брутална. За да сломят съпротивата на АОК и подкрепата за тях сред населението, сръбските специални части затягат примката около цивилните граждани. Хиляди косовари са превозени с влакове и камиони до границата. Те са оставени там без каквито и да било документи.
Последен опит
През 1999 година САЩ, Франция, Великобритания, Русия и Германия свикват среща в замъка Рамбуйе край Париж между конфликтните страни. Целта е да бъде сключено споразумение, предвиждащо даване на широка автономия на Косово за тригодишен преходен период. Косовските делегати приемат предложението, но сръбската страна го отхвърля и преговорите се провалят.
"Хуманитарна интервенция"
На 24 март 1999 НАТО започва бомбардировки над военни и стратегически цели в Сърбия и Косово, за да спре насилието срещу албанците. Операцията "Съюзна сила" е първата война в 50-годишната история на НАТО – при това без мандат от ООН. Русия остро осъжда интервенцията.
Парализирана инфраструктура
Заедно с атаките над военни бази, НАТО се опитва да отреже и снабдителните маршрути на сръбската армия. За тази цел Алиансът бомбардира железопътни отсечки и мостове. В следващите 79 дни НАТО осъществява над 37 000 бойни полети. На сръбска територия падат 20 000 ракети и бомби, които взимат и много цивилни жертви. От НАТО наричат жертвите "колатерални щети".
Отровни облаци над Панчево
Алиансът атакува и индустриални обекти. В Панчево до Белград бомби на НАТО улучват химически завод и фабрика за изкуствени торове. Впоследствие големи количества токсични вещества се отделят в реките, почвата и въздуха. Сърбия упреква освен това Алианса, че е използвал муниции с обогатен уран и бризантни бомби.
На война срещу пропагандата
За да лиши Слободан Милошевич от най-важния му пропаганден инструмент, НАТО решава да атакува сградата на националната телевизия в Белград. Въпреки че сръбското правителство е било осведомено своевременно за нападението, то решава да запази информацията за себе си. Това коства живота на 16 души.
Убити погрешка
Поредните "колатерални щети": в Косово натовски бомби падат погрешка сред албански бежански колони и избиват около 80 души. Жертва на бомбено нападение става и китайското посолство в Белград, където загиват четирима души. Този инцидент предизвиква тежка дипломатическа криза между Пекин и Вашингтон.
Печалната равносметка от войната
В началото на юни става ясно, че Слободан Милошевич е готов да отстъпи. На 19 юни НАТО прекратява бомбардировките. Равносметката от войната е печална: хиляди жертви и 860 000 бежанци; икономиката и инфраструктурата на Сърбия са силно засегнати; Косово става протекторат на ООН.