Когато лудостта беше жена
12 декември 2011
През 19 век се шири и едно друго явление, от което засегнат отново е изключително женският пол. От 70-те години на 19 век нататък хиляди истерични жени биват прибирани в новоразкритите лудници и болници на Европа. Истерията става типичната женска болест. Само че органични причини за това така и не се откриват. Лекарите заключават: само преувеличение и симулация, и нищо друго. Истерията се разглежда като още едно доказателство за колебливостта и несигурността на жената. "Истерията е органична криза на органичната лъжливост на жената", заключава през 1903 година философът Ото Вайнингер.
Болест на противодействието
Медицинските протоколи описват диво размахване на ръцете и краката при болните, екстатични изкривявания на тялото, халюцинации. Приликите със състоянията, в които изпадат така наречените "екстатични девици", са очевидни. Човек би могъл да си помисли, че екстазите намират своя секуларен еквивалент в истеричните пристъпи от края на 19 век.
Последните биват интерпретирани в сексуален, вместо в мистично-религиозен ключ. Докато "стигматизираната девица" отговаря на идеала за жената-дете, която преодолява смятаната за греховна телесност чрез въздържание, лекарите са склонни да еротизират истеричните пристъпи на предимно младите жени. Този модел на интерпретация илюстрира много убедително противоречивата представа за женствеността по онова време: тя продължава да вибрира между святост и греховност, между девицата Мария и изкусителката Ева.
Зигмунд Фройд нарича истерията "болест на противодействието". И наистина за истеричките пристъпите са възможност да се измъкнат от сивия си живот, от съществуването си на съпруга и майка. Религиозните момичета също постигат минимум самоопределение чрез своите екстатични пристъпи. Не една и две от тях са се опитвали по този начин да избягат от плановете за нежелан от тях брак.
Безследно изчезнали
И двете явления зачестяват към края на една епоха, в която свободата на движение и самоопределението на жената биват силно орязани. Задълбочаващото се разделение между професионален и личен живот предизвиква бездна между публичния и домашния живот - а по този начин и решаваща промяна в отношенията между половете. На жената се падат домът и кухнята, и тя се оказва отрязана от всякакъв обществен живот. Удивително е до какви мерки се прибягва, за да бъде държана жената точно там - включително и чрез обявяването й за невменяема.
Едва с постепенната промяна в отношенията между половете изчезват и истеричните пациентки от европейските болници. Изчезва безследно и феноменът на екстатичните девици - така чудотворно, както се беше появил.