Когато държавата безчинства

Анализ на Ясен Бояджиев:

Да, капитализмът и банките съвсем не са идеални и безгрешни. Нито капитализмът е храм на справедливостта, нито банките са благотворителни дружества. Но и крайните осъдителни присъди, произнесени срещу тях, също не са верни. Нито пък ще облекчат положението.

В тази игра невинни няма

Проблемите в глобалната икономика не могат да бъдат приписани единствено на злата воля на този или онзи. Те, от една страна, понякога са резултат от икономическа цикличност, политически събития или дори природни явления. От друга страна те се дължат на недостатъчно разумно поведение - от финансовите играчи, през правителствата, до обикновените потребители. В тази игра невинни няма. Въпреки че, всъщност, понятието вина в случая едва ли въобще е приложимо. Но в ситуация като днешната мнозина са склонни категорично да назоват виновния.

Може да се каже, че сега, при цялата пъстрота на мненията, категорично преобладават онези, които с известно злорадство за случващото се сочат с пръст алчните банкери, наглите борсови спекуланти и омразните инвеститори - група най-обикновени далавераджии, които, без да произвеждат и да допринасят с нещо, паразитират върху всички останали и реализират печалби „от въздуха”.

Кой кой е в днешната криза?

Това обяснение обаче, често допълнено и оплодено от разните теории за световен заговор, също не е съвсем вярно. Първо, защото алчността, наглостта и паразитирането не са присъщи единствено на посочените категории хора. Капиталовите пазари освен това не са самоцел, а един от ключовите за икономиката механизми за набиране на свободен капитал, с който „произвеждащите” финансират и развиват начинанията си и, между другото, разкриват работни места.

Да видим обаче кой кой е в днешната криза. От едната страна далеч не са само шепата мултимилиардери и високоплатени финансови мениджъри. Става дума за хиляди институции и за милиони по-големи или по-дребни акционери, инвестиращи собствени, съвсем реални средства с естествената цел да печелят. От другата страна са държавите и техните институции, които определят правилата и регулират този процес. А и сами участват в него.

Всеобщото затваряне на очите

Години наред правителствата вземат пари назаем от инвеститорите. В основата на днешната криза е фактът, че сумата на натрупаните от някои правителства дългове далеч надхвърля допустимия праг. Причината да се стигне дотук не е толкова в стремежа към печалби на инвеститорите, колкото в неразумното поведение на правителствата.

Първо, защото те често нарушават собствените си правила - животът на еврото, например, е заплашен, тъй като от години почти нито една от страните в еврозоната не спазва нейните правила. И второ, защото с взиманите назаем все повече и повече чужди пари правителствата са финансирали погрешни политики, нереални обещания, отказ от реформи и популистко съблазняване на електората. Мнозина от избирателите от своя страна с готовност и нарастващ апетит се включват във всеобщото затваряне на очите.

Сметката, моля!

Днес, когато връщането на тези пари за някои вече е непосилно, държавите се опитват да правят същото - да привлекат нови заеми с обещанието, че ще се променят. Заради неизпълнените досегашни обещания обаче доверието е силно нарушено, цената на кредита става все по-висока, а желаещите да финансират в това „безчинство” за сметка на бъдещето - все по-малко.

Плащането на сметката няма да е нито безболезнено, нито справедливо. Но рано или късно икономиката пак ще тръгне нагоре - благодарение не толкова на правителствата, колкото на пазарите.

Автор: Ясен Бояджиев, Редактор: Александър Андреев