Когато Джеймс Кук промени хода на историята

Годината е 1768. Британците са пленени от разказите за една земя, която се намира някъде в южната част на Тихия океан. В тайнственото Южно море, което по онова време е напълно непознато. Всички предполагат, че там съществува огромен континент.

По поръчка на британското адмиралтейство кралският картограф и откривател Джеймс Кук е назначен да ръководи експедиция в непознатите води. Официалната задача: да бъде изчислена орбитата на Венера между Слънцето и Земята с цел да се определи точното разстояние между Земята и Слънцето. Но истинската поръчка е друга: в писмо, което Джеймс Кук трябва да отвори чак в морето, е записана истинската причина за организирането на експедицията - откриването на загадъчния континент "Terra Australis" с цел присъединяване на нови територии към Британската империя.

В края на август 1768 година Джеймс Кук отплува с прочутия си кораб "Индевър". Не открива тайнствената "Южна земя", но достига бреговете на Огнена земя, Таити, Нова Зеландия и източното крайбрежие на Австралия, наричана навремето "Нова Холандия". Картографи, учени и художници, които са част от екипажа на "Индевър", препарират и изготвят рисунки на всяко непознато животно и растение. Самият Джеймс Кук картографира сушата и изработва удивително точни географски карти. С което на практика полага основите на последвалия британски колониализъм.

Години наред на път

Въпреки че тази първа експедиция на Кук е много успешна, британската общественост не е доволна от резултата, тъй като мореплавателят не открива т.нар. "Южна земя". Затова през 1772 година Джеймс Кук потегля с два кораба на нова експедиция в южната част на Тихия океан. В продължение на три години кръстосва океана, открива и картографира нови острови, пресича три пъти Южния полярен кръг и успява да докаже, че в този регион наистина няма никаква "Южна земя" - има само вода, няколко острова и много лед в посока към Южния полюс.

Джеймс Кук се завръща в Англия като човек, който междувременно е придобил огромна популярност. Получава висок пост и става член на Royal Society. Но не се задържа дълго в родината си - само година по-късно потегля на нова експедиция. Този път иска да изследва Северозападния проток, който свързва Атлантическия и Тихия океан в северното Полярно море. Първоначално избира вече познатия маршрут - южното африканско крайбрежие, нос Добра Надежда, покрай Австралия, Нова Зеландия, Таити и след това на север. По пътя си Джеймс Кук се натъква в Тихия океан на много обитаеми острови, сред които и днешен Хавай, който кръщава "Сендуич" - в чест на британския министър на военноморския флот лорд Сендуич. На Хавай Кук и екипажът му са приети радушно. Твърди се дори, че местните го смятали за божество. Моряците също се наслаждават на престоя си - най-вече заради сексуалната освободеност на хавайските жени.

Краят на Кук

Малко по-късно Джеймс Кук поема курс през Беринговия проток и достига до Северния ледовит океан. Но тъй като заради ледовете не може да продължи плаването, Кук поема курс обратно към Хавай, където иска да презимува. Постепенно обаче отношенията между чужденците и местните жители силно се влошават - моряците очевидно злоупотребяват с гостоприемството на коренното население. Кук и екипажът му си тръгват, но чупят мачта и са принудени да се върнат. Това окончателно срива образа му на божество сред островните жители. И когато хавайски бойци го провокират, Кук започва да стреля на посоки, след което е жестоко убит.

Джеймс Кук е възвеличаван за своите открития. Но за коренното население неговите експедиции означават само едно: край на свободата и на правото им на самоопределение. Защото с последвалия колониализъм започва преследването и прокуждането на коренното население в южната част на Тихия океан.

Всяка година на 26 януари Австралия чества деня, на който през 1788 година пристигат първите британски заселници - около 700 престъпници, принудително заточени на края на света. Именно тази дата е националният празник на Австралия. Но не и за коренното население, което нарича този ден "Ден на инвазията". Денят, в който започва господството на "белия човек".

Австралийските аборигени се противопоставят остро и на общоприетия факт, че Джеймс Кук е открил Австралия. Все пак те са обитавали континента хиляди години преди Кук да стъпи там.