Когато двама се карат, печели... България?

Надеждите и рисковете за България от икономическата война между Русия и Турция вървят ръка за ръка. Очертаващото се като фиаско спиране на всички руски енергийни проекти в Черноморския басейн може да донесе жадуваното разнообразяване на енергийните доставки за българската икономика и да допринесе за нарастване на износа на електроенергия към Турция. България със сигурност ще запази в краткосрочен план скромните си приходи (100 млн. долара годишно) от транзита на руски газ към турския пазар, който беше застрашен от евентуалното изграждане на „Южен поток“ и наследника му „Турски поток“.

Връщане към ситуацията от преди 1 декември 2014 г., когато президентът Путин обяви в Анкара края на „Южен поток", вече е практически невъзможно и България повече няма да се появи на картата на виртуалните руски енергийни проекти. А причината за това е само една – политиката на президента Путин няма задна скорост и не се съобразява с перспективата за колосални загуби за руските енергийни монополи, твърдят наблюдателите. Общото мнение е, че несработването на здравия разум в конфликта с Турция е плод единствено на непремерените емоции в Москва. Техен източник е фактът, че Русия беше ударена по нейното най-болно място – в амбицията, поне във военната сфера, да се мери със световните сили.

Краят на мита за енергийното кранче

Според финансовия консултант Илиян Василев, на липсата на задна предавка в имперската политика на Кремъл се дължи ескалацията на враждебността след всеки от зачестяващите конфликти на Москва с нейните съседи. Митът за енергийната зависимост от Русия обаче вече е сринат. И причина за това е качествената промяна в конюнктурата и в технологиите за пренос и търговия с енергийни ресурси, в жертва на които падат дългосрочните договори за доставки на монополни цени, твърди Василев.

„Руско-турският конфликт ще повлияе най-вече на пазара на природен газ. България трябва да се отвори за новите възможности в световната търговия с енергоресурси, а не да фаворизира един или друг доставчик. Още повече, че страната има излишък от мощности за трансфериране на енергоресурси, особено в транзита на природен газ. Имаме поне 10 млрд. куб. метра неизползван потенциал само в участъците на трансграничните газопроводи. За съжаление, договореният с Русия газов транзит към Турция държи най-ниската цена в Европа – под 2 долара за 1 000 куб. м годишно. За сравнение, “Газпром” плаща на Украйна за същата услуга два пъти повече, а в другите балкански страни цената и е дори три пъти по-висока. Преносът на 1 000 куб.м газ през договорения конектор с Гърция пък ще струва близо 5 пъти повече“, отбелязва Василев. Известният финансов консултант и бивш посланик на България в Москва е учуден защо все още в България не е оповестен официалният отговор на „Газпром“ отпреди две седмици, че не само де факто, но и де юре „Южен поток“ вече не съществува.

Без газов хъб край Варна

Геополитическият анализатор д-р Пламен Димитров пък припомня, че до момента нито една държава не е забранила вноса на който и да е руски продукт, докато списъците на наложеното от Русия ембарго върху европейски и турски стоки вече включват стотици позиции, предимно храни и селскостопанска продукция. Той посочва четири причини, които правят невъзможно връщането на България в плановете на „Газпром“: няма никаква промяна в становището на Европейската комисия за нарушаването на енергийното право на общността от проекти като „Южен поток“; Брюксел е против всякакви опити за заобикаляне на Украйна, защото това би нанесло нов удар върху съсипаната икономика на страната; няма вече газ за напълването на руските черноморски „потоци“, защото Русия пренасочва ресурсите към „Северен поток–2“; няма кой да финансира идеята на премиера Борисов за газов хъб, защото българската енергетика е във финансов колапс, а международен инвеститор не може да се намери заради огромния срив в цените на горивата.

Василев и Димитров споделят опасенията, че рязко влошените отношения между Москва и Анкара могат да принудят турската страна да задържи по-голямата част от предвидените до 2020 г. за пренос по Трансанадолския и Трансадриатическия газопроводи 16 млрд. куб. метра газ от Азербайджан ежегодно. Подобна заплаха би оставила „на сухо“ проектирания и току-що официално утвърден газов конектор между България и Гърция, който след три години трябва да доставя ежегодно поне по 1 млрд. куб. метра неруски газ за българския пазар. „Руско-турската криза създава предпоставки за увеличаване на износа на български ток за Турция, защото сега много турски централи горят руски газ за електрогенерация“, посочва Василев.

„Замразяването на проекта за огромна руска ядрена електроцентрала (4 800 мегавата мощност – близо три пъти по-голяма от АЕЦ ”Козлодуй) на средиземноморското турско крайбрежие, която трябваше да бъде построена и първоначално експлоатирана от руска компания, също дава надежди за износ на повече български ток“, добавя Димитров.

Българо-руските нефтени главоболия

Според Илиян Василев, макар и не съвсем видимо, Турция държи повечето козове в конфликта между Анкара и Москва. „Две трети от експорта на руски нефт минава през Босфора. Предвид на създалата се ситуация, от Кремъл е спусната команда руските рафинерии на Черно море да преработват максимално количество нефт от Русия, за да може нейният бюджет да бъде закрепен с данъците и митата, осигурявани от износа", посочва той.

Сега вносът на руски нефт през бургаския „Лукойл“ е около 37 млн. барела годишно. И ако от игрите с количествата и цените на заприходяването му да се печели само по 50 цента на барел, то това е доход от близо 20 милиона долара годишно. "Проблемът в случая е в българската държава, която трябва да установи по-ефикасен финансов контрол на своя територия“, смята Василев. Според него, в конфликта между Турция и Русия турската страна в по-голяма степен ще се въздържа от провокации и ескалация, за да не се стигне до точката на необратимост в отношенията на двете силно зависими една от друга бивши приятелски държави.