Когато България щеше да напада Русия

Коментар от Иван Бедров:

Американските танкове идват. Американските танкове нахлуха в детска градина. Американските танкове задръстиха движението към Варна. Американските танкове ще нападат Русия... Това са реални заглавия, в повечето от които вярно е само едно - да, в България има американски танкове. Засега знаем за два, скоро ще дойдат още четири. Възможно е да станат и повече. Покрай поредното военно учение с американско участие българските управляващи отново изглеждат само като наблюдатели, а публиката отново научава новините от американска страна, а интерпретациите им - от руска. Така една напълно нормална практика - съюзниците в една отбранителна организация да провеждат съвместни учения - провокира излишен драматизъм, от който печелят само противниците на евроатлантическата ориентация на България.

4 танка, 3 оръдия и 6 бронирани коли

„Америка изпрати в България танкове и артилерия, за да я брани от Русия“, съобщи преди два дни руско електронно издание, а заглавието бе моментално тиражирано от повечето български медии. Властите в страната не бяха направили достатъчно, за да информират обществото каква точно и колко точно военна техника пристига в България, както и с каква цел. Единствената информация бе дошла два дни по-рано от съобщение на Морската пехота на Съединените щати. Всъщност към съвместното българо-американско съоръжение в Ново село - популярно като американската база, са се отправили 4 танка "Ейбрамс", 3 артилерийски оръдия и 6 бронирани разузнавателни автомобила. И докато в руските медии това бе интерпретирано като „мярка за защита от Русия“, в някои открито русофилски издания в България, както и в групи с подобна насоченост в социалните мрежи, тази новина бе доукрасена до „подготовка за нападение срещу Русия“. Впрочем, мотивът „нападаме Русия“ е актуален вече почти година и всеки път е в готовност да бъде приведен във въоръжение, когато се появи новина за българо-американското военно сътрудничество.

Подобни интерпретации са най-вече смешни - 4 танка, 3 оръдия и 6 бронирани коли не са в състояние нито да нападнат, нито да отблъснат нападение, независимо за коя страна става дума. Подобни интерпретации обаче влияят на общественото мнение и последователно подкопават доверието в геополитическата ориентация на България, потвърждавана на всички проведени досега парламентарни и президентски избори. За това обаче управляващите не бива да се сърдят на противниците на прозападния курс на страната, а само на себе си. Липсата на открито и ясно говорене за това, което се случва в областта на отбраната, създава вакуум, в който т.нар. хибридчици се чувстват много добре. Подпомагат ги и обърканите изявления на министъра на отбраната, който се оплете преди два месеца и не успя да обясни как точно е договерно предстоящото изпращане на американско тежко въоръжение в България. Трагичната медийна среда е само подправката към всичко това. Ето примерите:

Танкове в детска градина

"Тежката военна техника от натовския полигон в Ново село изненадващо се премести в двора на най-голямата местна забавачка - ОДЗ "Слънце", и започна да вилнее из площадките за игра. Няколко танка и десетки военни джипове буквално задръстиха градината, както и улицата около нея, показват и снимките, изпратени от притеснени жители на Сунгурларе."

Това е цитат от „новина“, която буквално за часове обиколи огромна част от българските медии. Разбира се, че възмущението бе основната реакция на читателите във форумите. Принципът на копиране на истории от издание в издание, без проверка, без контролно обаждане по телефона дори, прави разпространението на подобни „новини“ лесно и скоростно. Оказа се, че не били танкове, а военни коли. И не били нападнали, а били ремонтирали детската градина. Но когато това не е комуникирано достатъчно рано и достатъчно ясно, интерпретациите от типа „война в двора на детската градина“ са гарантирани. Две седмици по-късно американското посолство и община Велико Търново преминаха успешно същия тест - този път новината звучеше различно: „Американски и български войници ремонтираха целодневната детска градина в село Церова кория, община Велико Търново".

Още по-нелеп е примерът с придвижването на въоръжение за „най-голямото многонационално въздушнодесантно учение в Европа след края на Втората световна война“ (по съобщението на Министерството на отбраната), което започва в района на Балчик. Военното ведомство предупреди, че ще има задръствания по пътя за Варна, защото решило да превози техниката точно в петък, точно в 18 часа. Не е необходимо чак толкова предвидливост, за да се досетиш, че във ваканционен сезон пътят към морето в края на работната седмица и без това си е натоварен. Наложи се в типичния си стил премиерът Бойко Борисов да се възмути и да нареди графикът да бъде променен. Към изключително обърканата комуникационна политика се добавя и фактът, че българите видяха снимки от пристигането на първите два американски танка преди два месеца, разпространени от Фейсбук профила на американското посолство, но не и благодарение на българското военно министерство.

Всички тези нелепици са проблем, но основният е друг: свенливостта, с която българските управляващи говорят по темата. Твърде рядко някой от тях открито припомня, че България е доброволно член на НАТО, че зачестилите учения и пристигане на техника повишават способностите на българската армия и че е крайно време да се превърнем от номинален в ефективен съюзник. Вместо това говоренето е оправдателно - не че ние искаме, ама няма как... Преди по-малко от два месеца от парламентарната трибуна премиерът влезе в същия капан: „Трябва да сме лоялни членове на НАТО и ЕС. На никоя държава не ѝ е приятно да се разхождат танкове и гаубици на нейна територия". И докато на управляващите не им е приятно, други потриват доволно ръце - защото им е предоставена възможността да поднасят липсващите интерпретации. И така ще четем за още „нападнати“ детски градини.