Китай - империя на вечния мир?

По време на уединена вечерна разходка, китайският президент Си Цзинпин изнесъл на своя американски гост цяла лекция. Човек не можел да разбере правилно Китай, ако не познавал историята на страната, поучавал Си американския президент Барак Обама, разхождайки се с него из бившата императорска градина в центъра на Пекин, където сега е се намира сградата на комунистическото правителство. После Си се заел да опровергава американските критики срещу своята страна, пояснявайки, че Китай реагира извънредно чувствително на външни намеса, тъй като навремето бил унижаван от чужди сили. Единството на страната било най-висш приоритет, защото тенденциите на федерализъм водели само до вътрешен хаос. Демокрацията, заявил още Си Цзинпин, не може да се дефинира само като упражняване на избирателното право. Народна република Китай била много по-демократична от Запада, защото комунистическата партия представлявала интересите на всички китайци, докато западните партии изразявали интересите само на определени класи и слоеве.

Най-влиятелният китайски вестник "Женмин жибао" /"Народен вестник"/, който разкри детайли от разговора между двамата политици, не криеше гордостта си от китайския президент. Срещата между двамата доказала, че балансът на силите между Пекин и Вашингтон се е променил. Центърът на властта се е изместил на Изток, въодушевено обявяваха и коментаторите.

Изоставената скромност

Откакто Си е на власт, китайската външна политика постепенно изостави скромността. Отминаха времената, в които Китай се въздържаше и много предпазливо преследваше своите интереси. Китай на Си е втората по големина икономическа сила в света. Партийният и държавен ръководител открито залага на новия възход на китайската нация, а това означава, че Китай е решен да заздрави и разшири позицията си на водеща сила в Източна Азия. С поредица от необикновени срещи на върха и държавни посещения в Югоизточна Азия, китайското ръководство отново подчерта хегемониалните си амбиции, които се опират на множество нови концепции и на още повече пари. Старият-нов път на коприната трябва да свърже по суша Западен Китай с Централна Азия и Европа. А по море Китай може да се свърже с Югоизточна Азия и Средния Изток, та дори с Африка. Една зона за свободна търговия пък трябва да привлече тихоокеанските държави към китайската орбита. Китай разговаря с "далечния си съсед" Австралия за проучване на Антарктика, с Нова Зеландия - за селско стопанство, а с тихоокеанските острови - за инвестиции.

Същевременно китайското ръководство представя своите "основни" външнополитически интереси със завидно самочувствие. В Южнокитайско море Пекин предявява териториални претенции към много съседи едновременно, а в Източнокитайско море амбициите на Китай се насочени срещу Япония. По този начин Китай предизвиква и САЩ. Целта е ясна: Китай иска стъпка по стъпка да ограничава влиянието на западната суперсила в Азиатско-тихоокеанския регион. Правителството в Пекин разбира се е наясно, че Китай все още не е в състояние да изтласка американското влияние от региона. Във военно отношение Китай е доста по-назад от Америка. Затова Пекин приоритетно модернизира и реорганизира своята Народоосвободителна армия.

Съзнавайки загрижеността на съседите, китайските ръководители не пропускат нито една възможност да представят страната като мирна сила. Разбира се, пак с помощта на историята. На срещата на върха в Бризбейн, Си Цзинпин заяви, че още преди 2 000 години китайските мислители са се обявили срещу войната. Агресията не била заложена в гените на китайците, твърди и китайският премиер Ли Къцян. Твърде дръзки твърдения! Бегъл поглед назад в хрониките на съседните народи и империи, показва, че императорски Китай е бил не по-малко войнствен от други държави. А фактът, че сега комунистите постояно подчертават своите мирни намерения, само показва къде е слабото място на техните лидерски амбиции. Отвъд икономическите интереси, които свързват повечето държави по света с Китай, страната няма много приятели. Нито в региона, нито по света. Китайските комунисти, които избирателно използват историята за свои цели, би трябвало да знаят, че старата китайска империя е била силна, защото е била носител на култура и цивилизация. А сегашната Народна република едва ли може да предложи подобни неща. На "новия център на Изток" му липсват стратегическите умения за лидерство, с които разполага една Америка, макар Си Цзинпин да изнася лекции на Обама.

Петра Колонко, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

http://www.faz.net

Всички права запазени © Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main