Кипър - следващият просяк?

След експлозията на боеприпаси в кипърската военноморска база на 11 юли, при която загинаха 13 души, а най-важната електроцентрала на страната пострада тежко, всеки ден хиляди демонстрират против президента Димитрис Христофиас с искания за оставката му. Той обаче отказва, вместо това миналият четвъртък разпусна кабинета. За опозицията тази мярка е недостатъчна. Гианакис Омиру, председателят на социалдемократите, каза по кипърската телевизия следното по адрес на президента и на правителството: "Те още не са разбрали, че Кипър се намира на крачка от фалита".

Проблемът е в банките

Изказването на Омиру не е лишено от основание, но е непълно. Действително Кипър заплашва да стане следващият кандидат за спасителния пакет на ЕС. Това се дължи не толкова на държавата: с 61 % държавни дългове и нов дълг в размер на 5,3 %. В сравнение с други страни от ЕС положението не е драматично. Както беше в Ирландия, така и в Кипър, проблемът е с банките. Те все още държат гръцки държавни облигации на стойност близо 20 милиарда евро. Стигне ли се до преструктуриране на гръцкия дълг, кипърските банки биха изгубили много милиарди.

За страна с бюджет от едва 17 милиарда евро бремето би било твърде тежко. Тези обаче не са единствените причини, рейтинговите агенции да намалят надолу кредитоспособността на страната. Те са отчели също така, че икономическият растеж на Кипър от средно четири на сто през последното десетилетие се е свил наполовина. Това беше предвидимо, защото кипърският растеж беше въз основа на потреблението, строителния бум и ниските лихви за кредитите. Откакто тези фактори вече не действат, на преден план излизат икономическите недостатъци на страната: прекомерният и твърде скъпоструващ държавен апарат и негативният търговски баланс. За тези основни слабост е виновно обаче не само сегашното правителство. Правителственият говорител Стефанос Стефану отхвърли искането на опозицията президентът Христофиас да подаде оставка заради експлозията във военно-морската база. Според него опозицията се опитва да персонализира отговорността за недостатъците на системата, довели до трагедията във военната база т.е. да прехвърли отговорността лично върху президента.

Слабости на демокрацията

Това, което говорителят определя като недостатъци на системата, може да се преведе и като "слабости по отношение на демокрацията". Наистина президентски и парламентарни избори се провеждат редовно, но и двете институции функционират или с твърде много или с твърде малко правомощия във властта. Позицията на президента е толкова силна, че той даже не се нуждае от парламентарно мнозинство, за да управлява. Ако има да обсъжда нещо с другите политически сили, то това става обикновено в Националния съвет, в който са представени шефовете на всички парламентарни партии. Съветът на закрити заседания се договаря какво да се прави и какво да гласува парламентът. Далеч от общественото мнение се обсъждат такива важни въпроси като преговорите за обединението на двете кипърски държави. Прозрачност няма.

Ако сега хората в Кипър демонстрират, то това се дължи до голяма степен на фрустрацията от тези условия, а също така и на страховете за собственото работно място.

През следващите няколко дни ще бъде номинирано ново правителство. Още от сега са оправдани съмненията, че то ще успее да намери отговори на най-съдбоносните за страната въпроси.