Капитулация вместо мобилизация

От няколко години насам особено модерна в Европейския съюз е фразата "умора от разширяването". Сега в брюкселския речник се включи ново понятие: "умора от подпомагане". Когато преди няколко дни българският премиер Сергей Станишев помоли председателя на ЕК да изпрати в България експерти, които да подпомогнат страната при създаването на нови механизми за борба срещу корупцията и за по-добър контрол над харченето на фондовите помощи от ЕС, Жозе Мануел Барозу отказа.

Уморената Европа

Очевидно раздразнен, той отговори писмено на Станишев, че съществуващите инструменти са достатъчни и че София трябвало първо да постигне "конкретни и зрими" резултати, ако иска държавите-членки да й посветят още средства и експерти. Той също така предупреждава Станишев да не предявява такива искания, защото в ЕС имало "умора от подпомагане".

ЕС е уморен от разширяването. 12 нови държави се присъединиха след месец май 2004 година, увеличавайки съюза на 27 членки. Още през 2006 година испанецът Енеко Ландебуру, главният преговарящ на ЕС от времето, когато Полша се бореше за членство, каза, че обществената подкрепа за разширяването на ЕС изтънява.

Може би приемът на България и Румъния дойде вповече на обществеността в старата Европа. Това беше едно смело решение и същевременно изпълнение на дадено обещание. Но макар и двете страни да предприеха огромни усилия да се нагодят към изискванията на ЕС, те не успяха да се справят с предизвикателствата на членството.

Онова, за което мнозина предупреждаваха, се оказа вярно: България и Румъния /втората в по-малка степен/ имат съществен проблем с усвояването на помощите от ЕС от политиците, местните чиновници и групировките на организираната престъпност. Ето защо миналата година Еврокомисията замрази 800 милиона за българското селско стопанство, инфраструктурата и регионите. А размразяването бе поставено в зависимост от въвеждането на маханизми за превенция срещу злоупотребата с помощите.

Ще продължи ли европейската депресия?

В наши дни, измъчвани от най-тежката от десетилетия насам криза, държавите-членки на ЕС снеха от дневния ред плановете за по-нататъшно разширяване. А в някои столици искрено съжаляват, че ЕС няма 12 или 15 членки, както едно време. Забележката на Барозу за "умора от подпомагане" звучи малко като капитулация. Ако ЕС изостави България в беда, защо не и други страни? Фактически ЕС винаги се е мобилизирал в кризисни ситуации. Сега вместо на мобилизация ставаме свидетели на капитулация.

Ако европейската депресия продължи, ако страните-членки започнат да се грижат само за собствените си интереси, за ЕС ще бъде трудно да изплува от кризата непокътнат. Връзки, развивали се с години наред, ще станат толкова тънки, че по-нататъшната съобщност няма вече да има смисъл.

ВШ/ДПВ/ГВ