Камерън, българите и митовете

Премиерът Дейвид Камерън призна, че броят на българите и румънците, пристигнали във Великобритания след отварянето на британския трудов пазар за тях от началото на 2014 година, е "в разумни граници". Той заяви това миналия понеделник. Няколко часа по-късно обаче от "Даунинг стрийт" разясниха, че премиерът не е разполагал с конкретна статистика, когато е правил това изказване. Това му донесе сурови критики както в таблоидните медии, така и в редиците на неговата Консервативна партия.

В петък пък на Камерън му се наложи да предотвратява разделение в партията и по въпроса за имиграцията, след като стотина консерватори гласуваха за това Лондон да върне трудовите ограничения за българи и румънци до началото на 2019 година. Камерън успя да надделее над недоволните си колеги единствено с помощта на гласовете на лейбъристката опозиция и на либералдемократите.

Факти срещу митове

На този фон в отворено писмо до Камерън две българки, живеещи във Великобритания и Белгия, остро критикуват неговата позиция, наричайки реториката на британския премиер „крайно неподходяща.“ Цитирайки редица изследвания за това, че имигрантите имат принос към икономиката на Великобритания без да са в тежест на социалната система на страната, Станислава Куновска и Ева Паунова призовават Камерън да „разчита на факти, а не на митове“ по отношение на имиграцията на българи и румънци.

В интервю за Дойче Веле Станислава Куновска, която живее и работи в Лондон, разказва, че „реториката против имиграцията във Великобритания и особено против българските и румънските имигранти, която се засили с наближаването на 1 януари 2014 година,“ е мотивирала нея и г-жа Паунова да напишат писмото. Нещо повече – в края на ноември миналата година авторитетният вестник "Файненшъл таймс" публикува авторска статия от Дейвид Камерън под заглавие „Свободното движение в Европа трябва да бъде по-малко свободно“. По този начин, смята Куновска, министър-председателят "заема позиция, която се противопоставя на най-важните европейски ценности – тези за равенството между страните-членки, за правото на свободно движение и заетост. Това развитие ни изненада и разочарова“, казва тя.

Имигранти с принос

Писмото на двете българки, изпратено и до "Файненшъл таймс" и други европейски и български медии, цитира доклад на Организацията за ккономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), според който имигрантите от Европейския съюз във Великобритания, включително българите и румънците, имат принос от 1,02% от брутния вътрешен продукт на страната, тъй като те са по-млади и по-икономически активни от местното население. По същия начин доклад на Европейската комисия заключава, че имигрантите от по-бедни държави-членки на ЕС са "нетни вносители в публичните финанси, имайки по-висок процент на работна активност и прибягвайки по-рядко до социални помощи" в сравнение със средно-статистическия гражданин на приемната страна.

Авторките на писмото припомнят също, че българите и румънците са свободни да пътуват и пребивават в Обединеното кралство от 2007 г. насам и въпреки отпадането на трудовите ограничения през тази година „имигрантите първо трябва да намерят работа, т.е някой трябва да ги наеме.“ По този повод двете българки пишат до Камерън: "Учудваме се, че като яростен привърженик на свободната пазарна икономика Вие не се доверявате на работодателите сами да решат кого да наемат.“

Куновска и Паунова досега не са се сблъсквали със специално отношение заради това, че са български гражданки. "Усеща се обаче, че отношението към страната ни като цяло не е особено позитивно", казва за ДВ Ева Паунова, която работи в Европейския парламент в Брюксел. "Българите в чужбина сме посланици на нашата страна. Затова всичко, което правим, трябва да бъде в посока изграждане на позитивен, силен и значим имидж на страната ни“, казва още тя.