Как ще се промени Сирия след Асад
18 април 2012Наблюдателите на ООН все още преговарят със сирийското правителство, обсъждат съдържанието на протокола, който урежда характера на тяхната мисия. Но до подписването му ще минат поне няколко дни, в които независимо от влизането в сила на мирния план ще продължат да измират хора. Правителството на Асад оповести, че приема мирния план на Кофи Анан, но оттогава са загинали поне 25 души.
Опит от Южна Африка
Въпреки това в Сирийския национален съвет вече се правят планове за времето след Асад. За момента най-важната задача е да се лобира за международна интервенция, казва членът на Съвета Аусама Монайед. Но същевременно трябва да се мисли за периода след края на конфликта. Според Монайед като окуражителен сигнал трябва да се възприеме икономическата помощ, която международната общност се ангажира да окаже на Сирия. Групата на "приятелите на Сирия", в която влизат 83 държави, е наясно с политическите и икономическите предизвикателства пред страната, поради което ще съдейства за икономическото възстановяване и развитие. Групата се ръководи съвместно от Германия и Обединените арабски емирства.
Плановете за времето след края на насилието засега не са конкретни. Това се отнася и за националния Пакт за помирение, който Сирийският национален съвет би искал да приложи. За пример при изготвянето на пакта е взета Южна Африка, нейният опит след апартейда. В дългосрочен план същите принципи би трябвало да залегнат в конституцията на Сирия, по която вече се работи. Все още има нужда от изясняването на редица детайли, но по цялостната концепция в Съвета цари единодушие. "Основен принцип е равноправието, освен това всяка форма на дискриминация по полов, религиозен или друг признак ще се наказва по закон. По този начин искаме да избегнем възможните бъдещи актове на отмъщение", казва Аусама Монайед.
Стореното зло няма да бъде забравено
Сирия ще промени и външнополитическия си курс, но все пак някои приоритети от времето на Асад ще бъдат запазени. Гюнтер Майер от Центъра за изследване на арабския свят в Майнц казва, че режимът на Асад принципно се застъпва за мир в Близкия изток. Той добавя: "Само че не и при условията, диктувани най-вече от Израел и от Съединените щати. Това означава, че докато заселническата политика на Израел в окупираните области продължава, Сирия няма да е готова да започне мирни преговори с Израел."
В това отношение сирийският народ възприема политиката на Асад, както и в редица други пунктове: например спрямо оказваната на палестинците подкрепа - линия, която се споделя от повечето хора в региона. Откъдето следва, че в отношенията на Сирия с Израел няма да настъпят големи промени. Единственият спорен въпрос са Голанските възвишения, които съгласно няколко резолюции на ООН би трябвало да бъдат върнати на Сирия. "Сирия е решена да води преговори по тази тема и да определи главен преговарящ, който да се ползва с национална подкрепа. Той ще знае, че изразява волята на целия сирийски народ", казва Аусама Монайед.
Принципни промени могат обаче да се очакват по отношение на Иран, чието правителство доставя оръжие, технологии и консултанти на режима на Асад, обяснява Монайед и уверява, че това при всички случаи ще се отрази на бъдещата сирийска политика спрямо Иран. Сирийците надали ще забравят и ролята, изиграна от Хизбула, откъдето също бе оказана подкрепа на Асад по време на революцията. "Сирийската позиция към деструктивните алианси и деструктивните елементи в региона като Хизбула и другите ще бъде различна", убеден е Аусама Монайед.
Преди обаче да се стигне дотам, трябва да се сложи край на насилието в Сирия. Което определено няма да е лесно, смята Гюнтер Майер. Според него единствената възможност за омиротворяване на страната е в приложението на плана на Кофи Анан. Успех би имало само едно вътрешносирийско решение, взето със съгласието на всички сирийски групировки въпреки различията в интересите им.
Идеи има, но приложението им е под въпрос
Проблемът е там, че сирийската опозиция е доста разединена. От една страна е вътрешносирийската опозиция, състояща се от 13 предимно леви партии. На другия полюс са Сирийската свободна армия и Националният конгрес, който разчита най-вече на подкрепата на Катар, Саудитска Арабия и Турция. Негова цел е насилственото сваляне на режима. Ако със съдействието на наблюдателите се окаже възможно да се намали мащаба на бойните действия и се започнат преговори с най-важните групировки, би възникнал и шансът за мирна промяна.
Според Майер тази перспектива в никакъв случай не е реалистична. Но провалът на усилията би могъл да има катастрофални последици. Сблъсъците между сунити и шиите например биха могли да ескалират. "А това би оказало влияние върху целия Близък изток", казва Майер
Плановете за бъдещето на Сирия са доста неопределени засега - точно толкова, колкото и бъдещето на страната. Сдържаността е най-уместната позиция. Щом въпреки постигнатите споразумения дори и инспекторите на ООН не могат да пътуват в страната, по-точни изчисления за бъдещето биха могли да се направят много трудно. Идеи не липсват, но възможностите за приложението им са минимални.
Автор: К. Книп, Б. Михайлова, Редактор: М. Илчева