Как поляците се запалиха по стрелбата

"За съжаление нямаме мишена с Путин - всички вече са надупчени", казва Мариуш Кашмарчик. Той закача нова мишена със силует на нападател, който не може да се сбърка с истински човек или дори с президента на Русия. Стрелбището, на което е собственик 49-годишният мъж, е в покрайнините на Варшава. Само ден след началото на руската инвазия в Украйна свободни места почти не остават - резервациите се утрояват. "Броят на хипарите и пацифистите намаля с около 70 процента", казва Кашмарчик - само донякъде на шега.

Да овладееш "Калашников"

Михал е идвал неведнъж на стрелбището, още преди 24-и февруари. Днес е довел трима свои около 20-годишни приятели. Опитват се да стрелят с "Калашников" - може би най-популярното оръжие в света. Очаквано, точността на начинаещите не е особено висока.

Те предпочитат да не говорят за тренировките по стрелба - темата е неудобна в държава с доста строги оръжейни закони и много малък брой частни оръжия. "Това би било проблем в случай на криза: имаме само по един пистолет на 100 души", казва Кшищоф Пшепиурка.

Бившият подполковник от полското специално подразделение GROM е инструктор на стрелбището. В миналото са идвали почти само мъже, но от началото на войната идват цели семейства, включително деца. Не става дума само за стрелково обучение, казва Пшепиурка. Два дни по-късно той ще посети училище, където ще обучи 150 учители за действие в случай на въздушно нападение и за оказване на първа помощ.

Милитаризацията не води до мир

Но призивът му за повече оръжия в гражданското общество не се посреща само с одобрение: "Милитаризацията никога не е водила до мир. Не ни трябват повече оръжия, а свободни и образовани общества, които могат да кажат "не" на грешките на собственото си правителство без насилие и най-вече да не са безразлични към злото", казва Катаржина Пшибила, ръководителка на Института за изследване на мира и конфликтите към частния варшавски университет Collegium Civitas.

Междувременно Правителственият център за сигурност (RCB), който обичайно изпраща съобщения за възможни природни бедствия, пусна преди няколко дни в интернет документ, посветен на съвсем друга катастрофа. "Бъдете готови! Наръчник за времена на криза и война" е наречен 36-страничният труд, в който на достъпен език се обяснява какво трябва да има всеки в раницата за евакуация, как да се разпознава дезинформацията или какво се препоръчва, ако бъдат взети заложници.

Новата ситуация изисква нови знания

"Ако бяхме публикували това преди година, вероятно щеше да предизвика паника", казва Дамян Дуда, ръководител на информационния офис на RCB пред Радио Варшава. "Но сега мисля, че всички осъзнават нуждата от такива знания. Наръчникът е направен с помощта на войници от специалните сили и хора, които са били в Украйна."

Оценката, която му дават полските експерти по сигурността, е доста положителна, но разпространението все още е ограничено. Ръководството е изтеглено по-малко от 300 000 пъти.

На бункерите не може да се разчита

Една тема, която наръчникът почти не засяга, е достъпът до бункери. Не без причина: "Убежищата са толкова малко, че могат да обслужат най-много няколко процента от населението. Ако бяхме обстрелвани като Харков или Мариупол, нямаше да има къде да се скрием от въздушните атаки", казва генерал Леон Коморницки, бивш заместник-началник на Генералния щаб.

Според него инфраструктурата за сигурност е била занемарена след присъединяването към НАТО през 1999-а година. "Съществуващите бункери бяха зазидани, превърнати в подземни гаражи, занемарени. Повечето от тях не изпълняват ролята си." Повечето бункери са строени по времето на комунизма и Студената война. Всъщност много от съоръженията са в лошо техническо състояние - ако изобщо още могат да бъдат открити. Причината е, че откакто се присъедини към ЕС Полша вече няма концепция за защитна структура. "Вече никой не е длъжен да води регистър на убежищата, да ги поддържа или да планира нови", казва говорителка на градската администрация във Варшава. А има и друг проблем: понякога просто липсва ключът.