Как НРБ крадеше интелектуална собственост

Кражбата на интелектуална собственост от западни фирми е сред основните дейности на Държавна сигурност. Микрокомпютрите и технологиите за производство на оръжие и антибиотици са най-желаната плячка за научно-техническото разузнаване на НРБ. Апетитът е подхранван от специализацията на страната в тези производства в рамките на СИВ и от наложеното от Запада на комунистическия лагер ембарго върху стоките и технологиите с възможно двойно предназначение.

Първите години на създаденото през 1959 г. специализирано разузнавателно звено са преминали в нищоправене, се посочва в 13-тия поред тематичен сборник с документи на ДС, издаден наскоро от Комисията по досиетата.

И краденото сирене е с пари

Голямото технологично изоставане на съветския блок от развитите държави принуждава комунистическите режими все по-често да търсят услугите на промишления шпионаж и да си набавят забранените им от КОКОМ (единната стратегия на западните държави за контрол върху износа към недемократични страни) технологии, суровини и стоки.

Разцветът на социалистическия промишлен шпионаж е в средата на 80-те години на миналия век, когато КГБ и Щази успяват да се доберат до ключови технологии на Запада. Постепенно тъй нареченият „братски обмен“ е изоставен и страните от СИВ започват да търгуват помежду си откраднатото - срещу конвертируема валута. Щази постоянно предупреждава българските другари, че за ембаргови стоки и технологии ще трябва да си плащат. Понякога те струват милиони западногермански марки. В нарастващия обмен на открадната интелектуална собственост плячката на Щази е значително по-ценна от предлаганото в замяна от Първо главно управление на Държавна сигурност. НРБ търси от източногерманските шпиони преди всичко техническа документация за иновациите в компютърната електроника. За да изпълнят „плана“ за обмен, двете разузнавания си прехвърлят доста общоизвестни справки, извлечени от официални фирмени брошури и от каталози на промишлени изложби. Впрочем с изрязване на статии и снимки се занимават доста от изпратените зад граница български разведчици.

„Всичко ценно и неизвестно в другите „братски“ държави, до което се добира българското научно-техническо разузнаване, се обменя само с Москва“, отбелязва Красимир Кръстев, който е един от съставителите на новия сборник на Комисията за досиетата. „В научно-техническото разузнаване на ГДР се работи много. Не използват жени за аналитична дейност!“, се удивил един от шефовете на българската техническа разведка след посещение в Източен Берлин.

Аферите „Монблан“ и „Нева“

Посещението на Михаил Горбачов в НРБ през 1985 г. е ключово за стартирането на два ключови проекта, свързани с техническото разузнаване. Бащата на перестройката посещава ДЗУ в Стара Загора. По онова време заводът е лидер в производството на запаметяващи компютърни устройства в съветския лагер. Гостът със завист отбелязва, че СССР не разполага с подобно предприятие и дори се ядосва. Москва настоява НРБ да построи подобен завод на съветска територия. В разгара на свързаната с "Възродителния процес" стопанска криза и в условията на нарастваща международна политическа и икономическа изолация, режимът на Живков вижда в дисковете шанс за закрепването си във властта. Според някои източници, за проектирания нов завод в северноруския град Кострома София иска от Москва 350 милиона долара и обещава да вложи в общото предприятие собствени 250 милиона. Ражда се проектът „Нева“.

Очакваният приток на свежа валута на фона на спирането на западното кредитиране отваря и друг апетит. Идеята на „червените юпита“ в Живковото обкръжение е с парите от Москва да се изкупят потъващи западни фирми за производство на запаметяващи устройства и носители и чрез тях НРБ да спечели твърда валута като наводни световните пазари с много търсена продукция. Заради КОКОМ стоката не бива да се свързва с диктатурата в България. Така се появява близнакът на „Нева“ – авантюрата „Монблан“. Операцията по търсенето и изкупуването на така наречените „неявни“ фирми е поверена на научно-техническата разведка. Опарена от големия скандал след залавянето на резидентурата ѝ в САЩ, тя пипа много внимателно при изпълнението на двете нови задачи. Накрая се спира на швейцарската фирма „Ситрон“ със собственик унгарец, която започва да доставя оборудване за съветския завод. То обаче преминава през България, където се заличава произходът му. Вниманието в „Монблан“ е съсредоточено главно върху изкупуването на ирландския производител „Делта Магнетикс“. Всички следи към НРБ са заметени чрез офшорки в Лихтенщайн.

Корените на мафията

И без пропадането на съветския блок и Живков двете последни начинания на техническата разведка закономерно щяха да приключват с пълно фиаско, смята изследователят Христо Христов. Архивите пазят и три красноречиви шифрограми от агент “Бисеров” до Държавна сигурност, изпратени между февруари и април 1990 г. от Виена, където местна банка е натоварена с финансирането на „Монблан“ и „Нева“ зад Желязната завеса. В тях се настоява за незабавно пълно прекратяване и на двата проекта поради липса на средства и заради “невъзможност за поддържане на високотехнологични инсталации в чужбина”. ”Бисеров” апелира за бързо унищожаване на цялата документация по тях, за да се попречи на „следващите правителства“ да се доберат до фактите и банковите сметки или да се стигне до компрометиране на наетите помагачи.

Огромни суми по тези сметки бързо са източени към междувременно установили се на Запад бивши членове на ЦК на БКП и на фамилията Живкови, сочат данни от досегашните разследвания. Под натиска на Москва през 1994 г. българската страна все пак предава на Русия с 4-годишно забавяне завода за запаметяващи устройства и носители в Кострома. В условията на дигиталната революция дистрибуцията на вече морално остарялата продукция на последната българо-съветска далавера е обречена на пълен провал не само на световния, но и на вътрешния пазар. Сега руините на това предприятие са част от множеството свидетелства за това, как навремето са създадени условията за по-сетнешната поява на българската олигархия, поникнала включително и от гигантските кражби и разсипничество в последните години на комунизма.