Как Нидерландия систематично е "ограбвала" социално слаби

"Синьото писмо" от нидерландските финансови служби преобръща живота на Джанет Рамесар. Службите обвиняват самотната майка, че чрез фалшиви данни е успяла да вземе помощи за отглеждането на сина си. "Загубих почвата под краката си", разказва 35-годишната жена.

"Какво става оттам нататък? Поставят заплатата ти под запор, детските надбавки се прекратяват и неизбежно взимаш дългове. Изпаднах в депресия, не можех нито да ям, нито да пия, за един месец отслабнах с 30 кг. Поболяваш се. Знаеш, че нищо грешно не си направил, но всичко пропада."

Животът на Джанет Рамесар се променя тотално. Постепенно губи сили да се справя с ежедневието, с домакинството и с отглеждането на детето си. Миналата година ѝ отнемат правата за 13-годишния ѝ син. Дълговете ѝ междувременно възлизат на 40 000 евро.

Институционален расизъм?

Рамесар е една от общо 26 000 жертви на т.нар. афера с детските надбавки, за която нидерландското правителство пое политическата отговорност с оставката си. "Хората бяха съсипани. Аз загубих десет години от живота си. Други се занимават с това вече 15 години. Тези години няма да се върнат, но с този жест на правителството - не е нищо повече - показват, че искат да поправят нещата."

Това, което в началото изглежда просто като провал на властите, се превръща в течение на 2020 година в истински скандал. Парламентаристите стигат до извода, че финансовите служби системно са преследвали почтени граждани.

Адвокатът Орландо Кадир, който представлява 600 души от засегнатите и самият е станал жертва на произвола на властите, дори говори за институционален расизъм. "Селекцията е направена въз основа на двойното гражданство. Нещо повече: издирвали са в регистрите екзотичните имена. Аз се казвам Кадир и това ми дава определен профил. Там, където има дим, има и огън. Т.е. издирили са ме, казвайки си - това е попадение."

И една малка грешка е била достатъчна

Дори и само едно пропуснато или пък несъзнателно поставено кръстче във формуляра за заявка се оказва достатъчно за финансовите служби, за да отнемат детските надбавки на самотни майки или родители с ниски доходи, а и да настояват за връщането на вече получени пари.

Някои семейства са натрупали дори дългове от над 100 000 евро. Мая Абдин от Гронинген е задлъжняла със 70 000. За нея обещаното от кабинета обезщетение на потърпевшите от 30 000 евро би могло да бъде само началото. Според нея, оставката на кабинета само няколко седмици преди следващите парламентарни избори е чиста символика. Тя иска старият ѝ живот да се върне и да започне отново от нулата.

"Измъчвам се с това от 2012-а година. Вече трябва да му се сложи край. Имам право на бъдеще и искам то да започне сега. Да се сложи край на стреса и мъката - искам да се освободя от това, но засега още е невъможно."

Оставка, но запазване на поста

Почти всички министри и държавни секретари, които с голям медиен шум подадоха оставка в петък, остават на работа като изпълняващи длъжността. Само водещият кандидат на социалдемократите - Лодевик Ашер, и икономическият министър Елик Вибес се разделят наистина с постовете си.

Всички останали ще се кандидатират отново през март - както и премиерът Рюте, който постоянно говори за обща отговорност и никога за лична вина. Все пак му предстои да отговори на критичните въпроси, които ще постави опозицията. А темата със сигурност ще остане актуална до изборите на 17 март.