Как излишъкът се превръща в дефицит

Бюджетният излишък – гордостта на тройната коалиция, стремглаво се топи. За първото тримесечие на 2009 година той е 514 млн. лева срещу 1.664 млрд. лева за същия период на миналата година. Бюджетът е събрал и с 344 млн. лв. по-малко, което регистрира спад от 5 процента.

Песимистичните прогнози на икономистите от края на миналата година намират потвърждение в тези данни. А те са от доклада на министъра на финансите Пламен Орешарски. Цифрите показват, че целта от 3 процента бюджетен излишък е непостижима, а ако бюджетът се управлява по същия начин, излишък въобще няма да има.

Приходите от най-важния данък в държавата – ДДС, са намалели с 245 млн. лв. Причината е в рязкото свиването на вноса – с 35 на сто по-нисък от същия период на 2008 година, и в намаляващия износ. Спадът отразява и драстичното намаление на цените на петрола и металите, падналите с 13.5 процента приходи от данък печалба, скромните постъпления от акцизите на горивата и митата. Според най-мрачните прогнози, дупката в приходната част на бюджета ще е между 4 и 6 млрд. лева.

Само данъчното бреме расте

Увеличение са отбелязали само приходите от данъците върху доходите на физическите лица. От тях държавата е успяла да вземе 56 млн. лв. повече. Събраните пари за тримесечието са общо 476 млн. лв.

Към държавните социални фондове са постъпили 1.27 млрд. лв., което е с близо 80 млн. лв. повече от 2008 година. Нарасналите приходи идват основно от увеличената от 6 на 8 процента здравна вноска и вдигнатите с около една четвърт осигурителни прагове.

„Ако системата е добре подредена, ще я има и онази прозрачност, за която все говорим. И тогава ще установим много интересни неща - например, че данъците в България всъщност са много високи - въпреки че ставките са ниски. Сега плащаме официално ниски данъци, но неофициално чиновниците ни дерат кожата по разни начини - като започнем от високите такси за административни услуги и до всякакви плащания под масата. И начинът, по който се изразходват парите на данъкоплатците, е безобразен. Ако не беше толкова разточително, правителството можеше да натрупа много по-голям фискален резерв, много по-големи бюджетни излишъци можеха да се формират. България е много далеч от разбирането за разумно, икономично и целесъобразно харчене на държавните ресурси - не говоря само за пари, имам предвид и управлението на собствеността, която се раздава на "наши хора", това е коментарът на икономиста Евгени Кънев, дългогодишен директор в KPMG, за в. „Сега” под заглавие „Защо България не стана Коста Рика”.

Едни гледат през розови, други – през черни очила

Основната слабост на проектобюджета за 2009 година е, че не адресира достатъчно дълбоко проблемите, създадени от световната финансова криза - това е мнението на Георги Ангелов от Института за пазарна икономика. По неговите думи правителството отделя повече ресурс за публични инвестиции, но не прави нищо за останалите сектори на българската икономика. Икономистът призоваваше да не се харчи бюджетният излишък.

„Спадът отслабва, националните пакети с икономически стимули започват да дават резултат, заяви милиардерът Джордж Сорос в интервю за германския вестник Франкфуртер Алгемайне Цайтунг. Финансистът е убеден, че еврозоната с 16-годишна история ще преживее кризата, въпреки структурните си слабости. Според Сорос членството в еврозоната е било голямо предимство за икономически слабите държави по време на кризата. Той смята още, че Германия, която е най-голямата европейска икономика, трябва да направи повече, за да извади региона от икономическия спад.

България – извън контекста

България не е пряко засегната от кризата и това се дължи на една премерена последователна политика, която води до устойчивост на банковата система, каза премиерът Станишев при обсъждането на бюджет 2009. Според него „излишъкът е важна котва за стабилността на страната и за стабилността на българския лев”, а страната никога не е имала имала толкова голям резерв от 10 млрд. лева, който да се използва като буфер.

„Очакванията на кабинета догодина са чуждестранните инвестиции да са 4 млрд. евро, но и бюджетните архитекти още сега признават, че прогнозата е твърде розова.” Формирането на огромна дупка в текущата сметка ще постави страната пред сериозен риск, прогнозира Лидия Шулева миналата есен.

„Хазната ще остане празна в края на годината”, заявиха от ГЕРБ. Те настояват данните за бюджета да се отчитат и публикуват всяка седмица. Публични да са и поетите бъдещи задължения, които ще тежат на следващото правителство – това е категоричното искане на партията на столичния кмет, която се кани да оглави бъдещия нов кабинет.

Изборите в България много скоро ще проверят достоверността на оптимистичните политически и социологически прогнози. Бъдещето, по всичко личи, ще верифицира и оценките за изпълнението на бюджета, които са изцяло в зоната на песимизма и страха от дълбока икономическа криза в България тогава, когато Европа ще я остави зад гърба си.